27 март – III Неделя на Великия Пост

Четива:

Изход 17,3-7

Псалм 94

Римляни 5.1-2.5-8

Йоан 4, 5-42

Четиво от Римския Бревиарий за III Неделя на Великия Пост

Из «Трактати върху Йоан» на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

(Трактат 15, 10-12.16-17; CCL 36, 154-156)

„Дохожда една жена” (Йоан 4,7): тя е образ на Църквата, която все още не е получила оправдание, но вече я има. Именно тази е темата на последвалия разговор.

Тя идва, без да знае нищо, но намира Исус, Който започва разговор с нея.

Ето за какво става дума: виждаме „да дохожда една жена самарянка, за да си налее вода”. Самаряните не са принадлежали към юдейския народ: за него те са били чужденци. Показателно е, че тази жена, която е образ на Църквата, произхожда от чужд народ. Така и Църквата ще бъде изградена от езичници, които за юдеите са били чужденци.

Нека познаем себе си в нея и да благодарим на Бога за нас самите. Тя е все още само неосъществен образ, защото първо е нужен образ, който да стане впоследствие действителност. И тя повярва в Оногова, Който пожела да я направи образ за нас. „Дойде, прочее, да си налее вода”. Тя идва просто да почерпи вода, както правят всички мъже и жени.

„Исус й казва: Дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града, за да купят храна. Но самарянката Му казва: Как така Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? ( Защото юдеите нямат сношение със самаряните)” ( Йоан 4,7-9).

Виждате колко далече са били един от друг тези два народа: юдеите не са използвали дори съдовете за вода на самаряните. И понеже жената носи кана, за да я напълни с вода, се учудва, че един евреин я моли да Му даде да пие от нея – нещо, което юдеите никога не биха си позволили да направят. Този, обаче, Който иска от нея да Му даде да пие, жадува за вярата на самарянката.

И тя ще чуе Кой е Този, Който иска от нея да Му даде да пие. „Исус й отговори: Да би знаела дара Божи и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива” (Йоан 4,10).

Моли я да Му даде да пие и обещава да утоли жаждата й. Нуждае се от вода като някой, който има нужда да получава, и същевременно е изпълнен с нея, като някой, който може да утолява жаждата. „Да би днаела ти”, казва, „дара Божи”. Божият дар е Светият Дух. Но Исус говори на жената все още по завоалиран начин и постепенно отваря път към сърцето й. И вече я поучава. Има ли, впрочем, нещо по-сладко и задушевно от това, което казва: „Да би знаела дара Божи и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него и Той би ти дал вода жива”?

Но каква вода ще й даде, ако не онази, за която е писано: „В Тебе е изворът на живота” (Пс. 35,10)?

И наистина, как биха могли да изпитват жажда онези, които „се насищат от изобилието на дома Ти”(Пс. 35,9)?

Той й обещава да засити изобилно жаждата й чрез Светия Дух, но тя все още не разбира. И след като не разбира, какво Го пита? Жената Му казва: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя” (Йоан 4,15). Нуждата я принуждава към тежък труд, независимо че не й достигат сили. О! Да беше чула: „Елате при Мене вие всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!” ( Мат. 11,28). Всъщност Исус й казва точно това – че няма нужда повече да се мори с тежък труд, на жената все още не Го разбира.