Четиво от Римския Бревиарий за XXVIII Неделя през годината
Из „Коментар върху Агей“ на Свети Кирил Александрийски, Епископ и Църковен Учител
(Гл. 14; Patrologia Graeca 71, 1047-1050)
Във времето на пришествието на нашия Спасител се яви божествен храм, без сравнение по-славен, по-блестящ и по-прекрасен от древния храм. Колко по-възвишена бе религията на Христа и на Евангелието от култа на древния закон; колкото по-висша е ралността в сравнение със своята сянка, толкова по-благороден е новият храм в сравнение със стария.
Мисля, че тук може да се добави още нещо. Храмът бе само един – този в Йерусалим, и само народът на Израил принасяше в него своите жертви. Но след като Единородният стана подобен на нас, макар да беше „Бог и Господ, наша светлина“ (Пс. 117, 27), както казва Писанието, целият свят се изпълни със свещени здания и с безбройни почитатели, които почитат Бога на вселената с духовни благовония. И според мен това е, което пророкува Малахия от името на Бога: Аз съм великият Цар, казва Господ; велико е името Ми сред народите, и на всяко място ще се принасят тамян и чиста жертва (Мал. 1, 11).
От това следва, че славата на последния храм, тоест на Църквата, ще бъде много по-голяма. На които работят всеотдайно и усърдно за неговото изграждане, ще бъде даден от Спасителя като дар и небесен подарък Христос, Който е мир за всички. Тогава ние чрез Него ще можем да застанем пред Отца в един само Дух (ср. Еф. 2, 18). Сам Той заявява това, като казва: Ще дам мир на това място и мир на душата в награда на всекиго, който съдейства за изграждането на този храм (ср. Аг. 2, 9). И добавя: „Моя мир ви давам“ (Йоан 14, 27). А какво е доброто, което носи това на които Го обичат, ни учи Свети Павел, като казва: Христовият мир, който надвишава всеки ум, да запази вашите сърца и мисли“ (ср. Филип. 4, 7). И мъдрият Исаия се молеше с подобни думи: „Господи! Ти ни даряваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас“ (Ис. 26, 12).
За които са били веднъж достойни за Христовия мир, е лесно да спасят душите си и да насочват волята си към вършенето на добро, както го изисква добродетелта.
Затова на всекиго, който допринася за изграждането на новия храм, е обещан мир. И които полагат усилия за изграждането на Църквата или са поставени начело на Божието семейство (ср. Еф. 2, 22) като мистагози, тоест като тълкуватели на светите тайни, са сигурни, че ще получат спасение. Но сигурни са и онези, които се грижат за доброто на душите си, като стават жива и духовна скала (ср. 1 Кор. 10, 4) за светия храм, и жилище за Бога чрез Светия Дух (ср. Еф. 2, 22).
Коментари
Няма добавени коментари!