9 август – Света Тереза Бенедикта от Кръста (Един Щайн), Девица и Мъченица, Покровителка на Европа (Празник)

Четива:
Осия 2, 16-17.21-22
Псалм 44
Матей 25, 1-13

 

 

ocarm.org

Едит Щайн е родена на 12 октомври 1891 г. в еврейско семейство в Бреслау (тогава в Германия, днес Вроцлав в Полша). Още съвсем млада изоставя религията на родителите си и се обявява за атеистка. Завършва философия в Гьотинген и става асистентка на известния философ-феноменолог Едмунд Хусерл. Бързо става позната в научните среди с публикациите си. През 1921 г. преживява духовен прелом и се обръща в католическата вяра. През 1922 г. получава Светото Кръщение в Католическата Църква. Преподава в Университетите в Шпайер и Мюнстер. През 1933 г., когато нацистите идват на власт в Германия, поради еврейския си произход тя губи правото да преподава. Тогава осъществява отдавнашното си намерение да се посвети изцяло на Бога и постъпва в Ордена на Босите Кармелитки, приемайки името Тереза Бенедикта от Кръста. Намира уббежище в холандски манастир, но през 1944 г., след окупацията на Холандия от Райха, е арестувана от Гестапо и депортирана в концлагера Аушвиц (Освиенцим), където на 9 август загива мъченически в газовите камери. Канонизирана е през 1987 г. от Папа Йоан Павел II, който през 1999 г. я провъзгласява за Покровителка на Европа.

 

Лаура Боченти Инвернаци. Света Тереза Бенедикта от Кръста – Едит Щайн, Девица и Мъченица. Еврейка, обърнала се, философка, кармелитка, мъченица. Съпокровителка на Европа (1891-1942)

(Laura Boccenti Invernazzi. Santa Teresa Benedetta della Croce – Edith Stein, Vergine e Martire. Elrea-convertita-filosofa-carmelitana-martire. Compatrona d’Europa (1891-1942). www.alleanzacattolica.org)

Интелектуално формиране и обръщане

Едит Щайн е родена в Бреслау (Вроцлав), в германска Силезия, на 12 октомври 1891 г. Единадесето дете е на много религиозно еврейско семейство. Още от детството си Едит проявява жива и блестяща интелигентност, което формира у нея през юношеството й един рационалистичен мироглед, който води до откъсването й до религията. Веднага след като полага матура, през 1911 г., тя се записва във Факултета по Германистика, История и Психология на Университета в Бреслау.

В този период тя открива феноменологичното течение на Едмунд Хусерл (1859-1938), и през 1913 г. се премества в Университета в Гьотинген, за да слуша неговите лекции. От двете възможности пред феноменологията – идеалистичната и реалистичната, – Хусерл избира пътя на идеализма, докато Едит Щайн – както казва Папа Йоан Павел II в своето Motu proprio от 1 октомври 1999 г., с което я провъзгласява за Съпокровителка на Европа, заедно със Света Бригита Шведска (ок. 1303-1373) и Света Катерина Сиенска (1347-1380) – „[ … ] поела по пътя на феноменологичното течение, [ … ] тя съумява да долови в него съществуването на една обективна реалност, която, далеч от това да бъде разрешена в субекта, го предшества и дава измерение на познанието, и следователно, бива изпитвана със стриктното усилие на обективността“.

В Гьотинген тя среща философа Макс Шелер (1875-1928), обърнал се в католицизма, и философа на правото Адолф Райнах ((1883-1917), протестант, и така влиза в контакт с един свят, който разклаща рационалистичните й предразсъдъци. Тя не се ограничава само с тези културни стимули, но, обичайки истински мъдростта, приема трудностите на изследването и на екзистенциалното „поклонничество“, както казва за нея отново Папа Йоан Павел II в Енцикликата си „Fides et ratio“ – за отношенията между вярата и разума, през 1998 г. През 1915 г. тя служи като доброволка – милосърдна сестра в Червения Кръст в болницата за заразно болни в Мариш-Вайскирхен, а през 1916 г. защитава дипломната си работа върху „Проблема за емпатията“ в Университета във Фрибург, където ще последва Хусерл като негова асистентка. Годините от 1916 до лятото на 1921 – момента на обръщането й в католицизма, – са белязани от задълбочаване на вътрешната й криза. Отецът йезуит Ерих Пшивара (1889-1972) разказва, че Едит му доверява, че още като атеистка е открила едно издание на духовните упражнения на Свети Игнатий де Лойола (1491-1556) и е последвала сама указанията му; и след тридесет дни решава да се обърне. Обаче четенето на „Живота“ на Света Тереза от Авила (1515-1582) увенчава нейното търсене, помагайки й да придобие опит от истината, вследствие на което иска кръщение и миропомазание, които получава през 1922 г.

Постъпване в Кармелитския Орден

В споменатото Motu proprio, Папа Йоан Павел II припомня, че „срещата с християнството не я кара да се откаже от еврейските си корени, а по-скоро чрез него тя ги открива в пълнота. Това обаче не й спестява неразбирането от страна на нейните близки. Особено голяма болка й причинява отношението на майка й. Всъщност целият й път на християнско усъвършенстване се развива не само на базата на човешката й солидарност с народа, от който произхожда, но и на  истинската й духовна връзка с чедата на Авраам, белязани от тайната на своето призвание и на неизказаните Божии дарове“ (ср. Рим. 11, 29)“. Едит се отделя от културата на своето семейство, само за да я усвои още повече и на по-дълбоко ниво. След своето обръщане, тя следва призива на Отец Пшивара да се заеме по-систематично с учението и трудовете на Свети Тома Аквински (ок. 1225-1274), и тя превежда на немски език неговите „Въпроси за истината“. Срещата й с мистиците я насочва към съзерцателния живот на Кармелитския Орден. Но ще успее да осъществи своето призвание в него едва през 1933 г., когато, загубила правото да преподава след въвеждането на расистките закони от Нюрнберг, няма да бъде спирана повече от духовния си ръководител, дом Рафаел Валцер O.S.B. (1886-1966), архиабат на Бойрон, който дотогава смята, че големите й интелектуални качества ще принесат повече плод. Срещата й със Свети Тома я кара да се заеме с прилагането на феноменологичния метод към томизма. През 1932 г. тя пише голямото си произведение „Акт и възможност“ и оставя доминиканската школа в Шпайер, за да се отдаде на философски изследвания и да преподава във Висшия институт за Научна Педагогика в Мюнстер. В онези години пише, занимава се с изследвания и развива голяма конферентна дейност, свързана с философски и педагогически теми, и особено – с женския въпрос, ангажирайки се с човешките, социалните и религиозните права на жената. Преподавателската й дейност приключва през 1933 г., когато на 14 октомври постъпва в Кармела в Кьолн-Линдентал. Там на Велики Петък същата година предусеща съдбата си: „Обърнах се към Изкупителя – четем в нейната биография, написана от Тереза Рената на Светия Дух, – и Му казах, че зная добре, че Неговият кръст в този момент ляга на раменете на еврейския народ. Повечето от тях не разбират това, но онези, които имат благодатта да го знаят, ще го приемат с пълнотата на волята си от името на всички. Почувствах се готова и поисках от Господа само да ми покаже как да го направя. Когато свърши Светият Час, аз бях сигурна в сърцето си, че съм изслушана, макар че все още не знаех в какво ще се състои кръстът, който ще ми бъде даден“.

Преследването

На 15 април 1934 г. Едит Щайн облича кармелитската дреха и прибавя към кръщелното си име Тереза и това: Бенедикта от Кръста. В манастира продължава научната си дейност, разширявайки хабилитационния си труд „Акт и възможност“, опитвайки се да съчетае томизма с феноменологията, и завършвайки го през 1936 г., под заглавие „Ограничено битие и вечно битие“.

На 14 март 1937 г. Папа Пий XI (1922-1939) публикува Енцикликата „Mit brennender Sorge“ – за ситуацията на Католическата Църква в Германскиа Райх, в която националсоциализмът е дефиниран като неоезическо учение, което издига расата и държавата във върховна норма, заменя Провидението с един неперсонален факт и фалшифицира наложения от Бога ред. Забранен в Германия, този документ, след като е прочетен в църквите на 21 март 1937 г., се разпространява единствено нелегално. След антисемитските прояви в нощта на 8 срещу 9 декември 1938 г. („Кристалната Нощ“), Едит е преместена в кармела в Ехт, в Холандия – неутрална страна, и там към нея се присъединява и сестра й Роза, също обърнала се в католицизма. Приората й поверява задачата да напише труд за живота и учението на Свети Йоан от Кръста (1542-1591): „Scientia Crucis. Изследване върху Свети Йоан от Кръста“, останал незавършен поради ареста и депортирането й.

Още преди избухването на Втората Световна Война (11939-1945), Сестра Тереза Бенедикта от Кръста преценява трезво случващото се и участва в него, следвайки Божията логика – тази на Кръста. В едно писмо до Майка Йохана ван Веерст от Кармела в Беек, Холандия, тя пише: „[ … ] Първо дойде от изток болшевизмът, с неговата борба срещу Бога, след това – националсоциализмът, с борбата му срещу Църквата. Но нито единият, нито другият ще победи. Накрая ще победи Христос“. От своята Приора тя иска през март 1939 г. да може да предостави живота си за мира: „Скъпа Майко, [ … ], позволете ми да предложа себе си [ … ] като изкупителна жертва за истинския мир: за да се провали царството на антихриста, ако е възможно, без нов световен конфликт, и да бъде установен нов ред“.

Мъченичеството

На 10 май 1940 г. германската армия нахлува в Люксембург, Белгия и Холандия. Християнските Църкви в Холандия, когато в страната започват арести и депортиране на граждани от еврейски произход, искат настойчиво от германските власти да бъде прекратено това. На 11 юли 1942 г. холандският Епископат изпраща протестна телеграма срещу преследването на евреите. Генералният комисар за отношенията с Църквите отговаря, че евреите, кръстени преди 1 януари 1941 г., ще бъдат изключени от депортиране. В Холандия тогава живеят над 100 000 евреи, и от тях само немного, около 700, са смятани за евреи католици. Затова нито една християнска общност не се съгласява с това изключение, както пише кармелитката Мария Амата Нейер, коментирайки ръкописа на Светицата „Как достигнах до Кармела в Кьолн“: „[ … ] За Църквите ставаше дума [ … ] за един въпрос, който засягаше всички, не само кръстените евреи. Затова те решиха да бъде прочетено в неделя, 26 юли 1942 г., едно пасторално послание, в което да бъде изложена позицията на Църквите“. Но германските власти се противопоставят на това пасторално послание, към което е приложен и текстът на телеграмата от 11 юли, и оказват натиск то да не бъде четено от амвона. Евангелическите общности, въпреки известно възмущение, приемат това, но католическите Епископи не се съгласяват да се подчинят. Вследствие на прочитането на пасторалното послание и на телеграмата е отменен свободният статут на евреите католици и се издава заповед да бъдат арестувани и те. В 5 часа следобед на 2 август 1942 г. Едит Щайн е отведена от манастира заедно със сестра си Роза, и една свидетелка я чува да казва на сестра си: „Ела, да отидем при нашия народ“.

В този ден са арестувани и депортирани 244 евреи католици, като репресивен акт срещу холандския Епископат. Сестрите Щайн са отведени в областната служба в Маастрихт, и оттам – в транзитния лагер в Амерсфоорт. На 4 август те са преместени заедно с други 95 затворници във Вестерборк. На 7 август са натоварени на влак за Аушвиц-Биркенау, където пристигат след 2 дни. Не може да се установи със сигурност моментът на смъртта на Едит след пристигането й в Аушвиц, но най-вероятно тя настъпва в газовите камери. Във всеки случай, забележителното в това, което преживява Едит Щайн, се състои в героичната й привързаност към едно призвание, съзрявало през годините след нейното обръщане: да направи свое страданието на народа, от който произхожда, въвеждайки го в Христовата жертва чрез пожертването на нейния живот. Тази привързаност не намалява, когато тя става жертва на насилие, както свидетелства посланието, което тя успява да изпрати от сборния лагер във Вестерборк до Приората в Ехт: „Доволна съм от всичко. Една „Scientia Crucis“ може да се постигне само ако почувстваме кръста с цялата му тежест. Бях убедена в това още от самото начало, и казах в сърцето си: „Ave crux, spes unica“. С право Папа Йоан Павел II, провъзгласявайки светостта на Едит Щайн на 11 октомври 1998 г., говори за нея като за една „забележителна дъщеря на Израил и вярна дъщеря на Църквата“. По случай обявяването й за Съпокровителка на Европа, Папата напомня: „Образът на нейната святост остава свързан завинаги с насилствената й смърт. Това, че днес обявяваме Едит Щайн за Съпокровителка на Европа означава да се издигне на хоризонта на Стария Континент знамето на уважението, на толерантността, на приемането на другия, [ .. ] но е нужно да се подчертаят автентичните ценности, основани на универсалния морален закон, вписан в сърцето на всеки човек. Една Европа, която заменя ценност като толерантността и универсалното уважение с етична индиферентност и скептицизъм по отношение на неизменните стойности, все повече ще преживява опасни авантюри и рано или късно ще се сблъска с нови форми на най-ужасните аспекти от своята история“.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *