8 август – Свети Доминик, Свещеник (Възпоминание)

Доминик де Гусман е през 1170 г. в Калеруега (Кастилия, Испания). Получава отлично образование и съвсем млад посвещава живота си на Бога. Ръкоположен е за свещеник през 1194 г. Когато посещава Южна Франция, където по онова време е много разпространена албигойската ерес, получава вдъхновението да основе нов монашески орден, който да проповядва на заблудените истинската вяра. През 1215 г. поставя началото на Ордена на Проповедниците (Отците Доминиканци). Умира на 6 август 1221 г. в Болоня (Италия). Канонизиран е през 1234 г. от папа Григорий IX.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Доминик, Свещеник

Из „История на Ордена на Проповедниците“

(Libellus de Principiis O. P.; Acta canoniz. sancti Dominici; Monumenta O. P. Mist. 16, Romae 1935, pp. 30 ss., 146-147)

Доминик бе надарен с голяма святост и винаги бе подкрепян от мощен порив на божествения плам. Достатъчно бе само да бъде видян, за да се убеди човек, че стои пред личност, изпълнена с благодат.

Той притежаваше забележителна съсредоточеност на характера, която биваше нарушена само когато се вълнуваше от съпричастност към болката на другия. И тъй като радостното сърце прави ведро и лицето, кротката умереност у него на вътрешния човек се издаваше от външната доброта и щастливия му израз.

Навсякъде се показваше като човек според Евангелието – и с думи, и с дела. Денем нямаше друг по-общителен и по-любезен с братята и с останалите. Нощем никой не бе по-ревностен и по-всеотдаен в бдението и в молитвата.

Беше много скъп на думи и ако отваряше устата си, това беше или за да говори с Бога в молитвата, или за да говори за Бога. Това беше правилото, което следваше, и това препоръчваше и на братята.

Благодатта, която най-много просеше от Бога, беше тази на пламенната любов, която гда го подтиква да работи неуморно за спасението на хората. Твърдеше, че някой може да бъде съвършен член на Христовото Тяло, само ако се отдаде изцяло и с всичките си сили на придобиването на душите. Искаше да подражава в това на Спасителя, като отдаде напълно себе си за нашето спасение.

С тази цел, по Божие вдъхновение, той основа Ордена на Братята Проповедници, като по този начин осъществи провиденциалния проект, който му беше много скъп отдавна.

Често увещаваше братята, със слово и с послания, да изучават непрестанно Стария и Новия Завет. Винаги носеше със себе си Евангелието според Матей и посланията на Свети Павел, и толкова дълго размишляваше над последните, че ги знаеше почти наизуст.

Два или три пъти бе избиран за епископ. Но винаги отказваше да приеме, защото искаше най-вече да живее със своите братя в бедност. Запази непокътнат чак до края блясъка на своята непорочност.

Желаеше да бъде бичуван, да бъде съсечен на парчета и да умре за Христовата вяра. Григорий IX бе казал за него: „Познавам един човек, който следва във всичко и с цената на всичко начина на живот на апостолите; няма съмнение, че на небето той е станал участник и в тяхната слава“.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com