Свети Бруно е роден през 1030 г. в Кьолн (Германия). Учи в Парижкия Университет; след това преподава богословие в Париж и Реймс. Привлечен от отшелническия живот, заедно с шестима свои другари той се установява в местността Chartusia (на фр. Chartreuse) край Гренобъл, където основава манастира „Grande Chartreuse“ и полага началото на изключително строгия монашески Орден на Картузианците. Неговият ученик Папа Урбан II го вика в Рим и го назначава за свой съветник, но по-късно, отхвърлил всички почести, Свети Бруно се оттегля в Калабрия (Южна Италия), във Foresta della Torre, където основава нови манастири. Умира на 6 октомври 1101 г. край Скуилаче в Калабрия.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Свети Бруно, Свещеник и Монах
Из „Послание до неговите синове Картузианци“ на Свети Бруно, Свещеник и Монах(Nn. 1-3; SC 88, 82-84)
От постоянните и многожелани донесения на нашия скъп брат Ландовин научавам за вашата абсолютна вярност на Правилото, и казвам, че това наистина ви прави чест. Душата ми се радва в Господа, узнавайки, че сте така решени да преследвате идеала на светостта и съвършенството. Наистина съм доволен от това, то ме кара да възхвалявам Господа и да Му благодаря, и все пак въздишам горчиво. Ликувам, разбира се, както е и справедливо, заради изобилната жътва на вашите добродетели, но скърбя и се срамувам, задето пребивавам бездеен и ленив в грозотата на греховете ми.
Но вие, обични мои братя, радвайте се заради блажената ви участ и за голямото изобилие на Божията благодат върху вас. Радвайте се, защото сте останали невредими сред всевъзможните опасности и крушения на този бурен свят. Радвайте се, защото сте постигнали сигурен покой в най-добре защитения оазис, до който мнозина не достигат, въпреки че го желаят и полагат усилия за това. мнозина други са го достигнали, но след това са били лишени от него, защото на никого от тях не е бил даден свише.
Затова, скъпи мои братя, знайте и имайте за сигурно това, че който се е радвал на това скъпоценно благо, ако не се случи да го загуби по някаква причина, ще му се наслаждава безкрайно, винаги, щом уважава и се грижи за спасението на душата си.
А на вас, възлюбени мои братя, казвам: „Душата ми величае Господа“ (Лука 1, 46), защото виждам великите дела на милосърдието Му над вас, както ми съобщава вашият Приор и Отец, който ви обича много и е толкова горд и доволен от вас.
Ликуваме и ние, защото Самият Бог се намесва, за да ви учи, въпреки слабото ви познание на книжовността. Всемогъщият вписва с пръста Си във вашите сърца не само любовта, но и познанието на светия Му закон. Показвайте с делата си онова, което обичате, и онова, което познавате. Защото когато с всякакво старание и решимост спазвате истинското послушание, ясно е, че умеете да събирате мъдро сладостния и живителен плод на божественото Писание.
Коментари
Няма добавени коментари!