6 август – Преображение Господне (Празник)

Четива:
2 Петър 1, 16-19
Псалм 96
Матей 17, 1-9

 

Марчело Семераро, Епископ на Албано. Проповед за Преображение Господне в Кастел Гандолфо – 6 август 2009 г.

 

(Marcello Semeraro, Vescovo. Omelia nella Trasfigurazione del Signore. Castel Gandolfo, 6 agosto 2009 Trasfigurazione del Signore. XXXI anniversario della morte del Servo di Dio Paolo VI)

 

arcidiocesi.vc.it

1. Както великите тайни на Рождество и на Пасха, така и Преображението на Господа е тайна на светлината. „Adest dies celebris / Quo lux luxit tenebris“, пее един средновековен химн (Sequentiae Ineditae des Mittelalters, ed. G. M. Dreves, Leipzig 1890, 21): „Ето го прекрасният ден, в който светлината блесна сред мрака“. Тази светлина е Исус. В Него – Божият Син, станал Човек в утробата на Девата, е концентрирана божествената светлина. „Неугасимата светлина“, в която живее Отец (ср. 1 Тим. 6, 16), става достъпна за хората чрез тайната на Въплъщението. Защото, когато се ражда Исус, „на света идва истинската светлина, която озарява всеки човек“ (Йоан 1, 9).

Тайната на Преображението се крие в този лъч светлина, и ние днес,  по време на това литургично отслужване, искаме да й се радваме като тримата Апостоли. Да кажем на Господа: „Добре е за нас да бъдем тук“ (Марк. 9, 5). Всяко отслужване на Литургията е привилегирован момент за действието на Бога, Който идва при нас, доближава се до нас, за да ни привлече към Себе Си и да ни спаси. Във всекидневното отслужване на Литургията, Църквата като многогласно ехо отговаря на възвестяването на Евангелието: „Светлината дойде на света“ (Йоан 3, 19).

И днес Църквата възхвалява Господа като „lux de lumine“, „светлина от светлина“, и се моли всички да бъдем възобновени вътрешно от неговата слава (cf. Super Oblata). На свой ред, източната Литургия в Утринната молитва на този ден Го възпява така: „Неизменна светлина от светлината на Отца, неродено Слово, в Твоята бляскава светлина днес на Тавор видяхме светлината на Отца и светлината на Духа, която озарява всяка твар“ (Exapostilatio).

2. Размишлявайки върху тайната на Преображението, ние можем да поемем в много посоки, всяка от които ни е указана от Предисловието на този празник. Една от тях води към славата на Исус, която се разкрива на Апостолите: „Пред избраните от Него свидетели Той разкри Своята слава“. Каква слава? Тук не става дума за материална светлина, затова евангелистът, както чухме, в своите възхвали прави сравнения: дрехите на Исус стават бляскави, толкова блестящо бели, че по човешки начин това е невъзможно да се постигне (ср. Марк. 9, 3). Всъщност, трябва да навлезем в измеренията на вярата, защото, както четем в началото на Четвъртото Евангелие, става дума за „слава на Единороден Син, Който идва от Отца“ (Йоан 1, 14; ср. 2 Петър 1, 17). Като евангелистът Йоан – който е един от свидетелите на Преображението, – и ние да изповядаме, че Исус е Син Божи.

Има, освен това, и друга посока, която ни засяга лично, защото Исус „в Своята човешка природа, подобна във всичко на нашата, стори да заблести несравнима светлина“ (Prefazio). Чрез тайната на Своето Преображение Исус извършва възвестяването на нашето преображение. Нещо повече – не само на нашето: чрез Своето Преображение Исус иска също „да предизвести … прекрасния жребий на Църквата – Неговото мистично тяло“. Колко изпълнени с надежда са този празник и Тайната, която той чества! Защото Преображението ни разкрива скрития смисъл на християнството, който е в основата си откровение на новото, на съзидателното, на възкресението за вечен живот и за слава, както пише апостол Павел: „Нашето живелище е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Исус Христос, Който ще преобрази унизеното наше тяло, така че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може да покорява на Себе Си всичко“ (Филип. 3, 20-21).

Така се поставя началото на една трета посока, защото Преображението ни позволява да видим в светлината на възкръсналия Христос какви ще бъдат прославените хора и преобразеният свят. И не само какви ще бъдат в края на времената, но какви именно биха могли да бъдат още днес, като предизвестие на бъдещата слава, ако слушат Словото на възлюбения Син. Тоест, когато са нови хора, защото това ни е обещал Исус: “ „Когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло … Ако, прочее, тялото ти е цялото светло и няма нито една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както когато светило те осветлява със сияние“ (Лука 11, 34-36).

3. В тази светлина на Тавор се радваме да почетем днес и почитаемия и скъп нам образ на Божия Слуга Павел VI, чиято годишнина от смъртта, настъпила преди 31 години тук, в Апостолическия Дворец в Кастел Гандолфо, отбелязваме. Папа Бенедикт XVI, говорейки миналата неделя за това събитие, каза за него: „Неговият живот, толкова дълбоко свещенически и богат на толкова човечност, остава за Църквата дар, за който благодарим на Бога“. Ние искаме да направим същото по време на отслужването на тази Света Литургия, на която присъстват лица, които са го познавали много добре и са го обичали. Тази вечер, в тази Папска Енория, ще възпоменем Павел VI. Достатъчно е да кажем само няколко неща.

Както пише Ж. Гитон, „датата на неговата смърт съвпада с тайната на неговото същество. Защото стремил ли се е към нещо друго, освен към Преображението?“ В Божия план онова, което за нас изглежда просто съвпадение, е всъщност предвидено. И наистина, който навлиза все повече в общение с Христос, не може да остане извън Неговата светлина. Тайната на благодатта се осъществява във всекиго, който позволява на Христос да го преобрази. Това се е осъществило в Божия Слуга Павел VI.

Мисля, че в този смисъл би могло да се прочете и онова, което свидетелства Бенедикт XVI в последната си Енциклика за цялостното човешко развитие в любовта и в истината. Знаем, че чрез нея той пожела да се свърже с „Populorum Progressio“ (1967) и да продължи по пътя, начертан от тази Енциклика, с която – пише Папата, – Павел VI „освети голямата тема за развитието на народите с блясъка на истината и със сладостната светлина на Христовата любов“ (Caritas in Veritate, n. 8). Малко по-горе, споменавайки и друга негова Енциклика – „Humanae Vitae“ (1968), както и Апостолическата Екзортация „Evangelii Nuntiandi“ (1975), Бенедикт XVI добавя, че, „воден от желанието да направи Христовата любов напълно видима за съвременния човек, Павел VI отговори смело на важни етически въпроси, без да отстъпи пред културните слабости на своето време“ (ibid., n. 13).

В една статия, публикувана вчера в „Osservatore Romano“, поместих това свидетелство за Папа Монтини: “ Образът на Преобразения Господ даваше енергия на сърцето на неговата духовност и на надеждата му за Църквата и за човечеството“. Ако това е вярно – а всички сме твърдо уверени пред Бога, че е така, – тогава ще кажем, че за Павел VI се е осъществило онова, за което говореше Свети Григорий Палама, един от най-забележителните богослови на Православието: „Онзи, който взема участие в божествената енергия …, сам по някакъв начин става светлина. Съединява се със светлината, и чрез светлината вижда напълно съзнателно оставащото скрито за онези, които нямат благодатта …“ (Omelia sulla Presentazione della Santa Vergine al Tempio). Господ да даде и на нас да навлезем в същата тази светлина и да заживеем в нея.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *