Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 24 април 2013 г.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Във „Веруюто“ ние изповядваме, че Исус „пак ще дойде в славата, за да съди живите и мъртвите“. Човешката история започва със създаването на мъжа и жената по Божи образ и подобие и завършва с Последния съд на Исус. Често биват забравяни тези два полюса на историята – особено вярата в завръщането на Христос и в последния съд понякога не е особено ясна и силна в сърцата на християните. По време на обществения Си живот Исус се спира често върху действителността на последното Си пришествие. Днес бих искал да размишлявам над три евангелски текста, които ще ни помогнат да навлезем в тази тайна: за десетте девици, за талантите и за последния съд. И трите са част от словото на Исус за края на времената в Евангелието според Матей.
Преди всичко трябва да помним, че с възнесението Божият Син е отнесъл при Отца нашата човешка природа, въздигната от Него, и желае да привлече всички при Себе Си, да призове целия свят, за да бъде той приет в отворените обятия на Бога, докато в края на историята цялата действителност ще бъде предадена на Отца. Има, обаче, „междинно време“ между първото и последното идване на Христос – именно времето, в което живеем. В този кконтекст на „междинното време““ е ситуирана притчата за десетте девици (ср. Мат. 25, 1-13). Става дума за десет девойки, които очакват пристигането на жениха, но той закъснява и те заспиват. При внезапната вест, че той пристига, всички те се приготвят да го посрещнат, но докато пет от тях – мъдрите, – имат масло, за да запалят светилниците си, останалите – глупавите, – остават с незапалени светилници, защото нямат масло. И докато търсят масло, пристига женихът и глупавите девици намират затворена портата, която води към сватбеното тържество. Хлопат настойчиво, но е вече твърде късно. И женихът им отговаря: Не ви познавам. Женихът е Господ, а времето на очакване на Неговото пристигане е времето, с което Той ни дарява – всички нас, – с милосърдие и търпение, преди окончателното Си идване. Това е време на бдение; време, в което трябва да бъдат запалени светилниците на вярата, надеждата и любовта, в което сърцата трябва да бъдат отворени за доброто, красотата и истината; време, което да се живее според Бога, защото не знаем нито деня, нито часа на Христовото завръщане. Онова, което се иска от нас, е да бъдем готови за срещата – готови за една среща, за една прекрасна среща – за срещата с Исус, което означава да умеем да виждаме знаците на Неговото присъствие, да поддържаме жива нашата вяра с молитва, с Тайнствата; да бъдем бдителни, за да не заспим, за да не забравим за Бога. Животът на заспалите християни е тъжен живот, не е щастлив живот. А християнинът трябва да бъде щастлив, да има радостта на Исус. Нека не заспиваме!
Втората притча – за талантите, ни кара да размислим над връзката между това как реализираме даровете, получени от Бога, и Неговото завръщане, когато ще ни пита как сме ги използвали (ср. Мат. 25, 14-30). Познаваме добре тази притча: преди да замине, господарят поверява на всеки слуга по няколко таланта, за да ги използва добре по време на неговото отсъствие. На първия поверява пет таланта, на втория – два, на третия – един. Докато го няма, първите двама слуги умножават своите таланти – това са древни монети, – докато третият предпочита да зарови в земята своя и го връща недокоснат на господаря. Когато се завръща, господарят оценява извършеното от тях: похвалява първите двама, докато третият бива прогонен вън в тъмнината, задето от страх е държал скрит своя талант, затваряйки се в себе си. Християнинът, който се затваря в себе си, който скрива всичко, което Господ му е дал, е един християнин … не е никакъв християнин! Такъв християнин не благодари на Бога за онова, което Той му е дарил! Това ни казва, че очакването на Господнето завръщане е време на действие – ние сме във време на действие: време, в което да направим така,, че да дадат плодове Божиите дарове – не за нас самите, а за Него, за Църквата, за другите; време, в което да се стремим винаги да увеличаваме доброто в света. Особено в това време на криза, днес, е важно да не се затваряме в себе си, заравяйки своя талант, своите духовни, интелектуални, материални богатства, всичко онова, което Господ ни е дал, а да се отворим, да бъдем солидарни, да бъдем внимателни към другия. На площада видях, че има много младежи: така ли е? Има ли много младежи? Къде са? Вас, които сте в началото на житейския си път, питам: Мислили ли сте зза талантите, които Бог ви е дал? Мислили ли сте как можете да ги употребите в служба на другите? Не закопавайте талантите си! Заложете на вечните идеали – на онези идеали, които правят съърцето голямо, на онези идеали на служението, които ще направят вашите таланти да дадат плодове. Животът не ни е даден, за да го пазим ревниво за себе си, а ни е даден, за да го даряваме. Скъпи младежи, бъдете великодушни! Не се бойте да мечтаете за велики неща!
И накрая, една дума върху откъса за Последния съд, в който е описано Второто пришествие на Господа, когато Той ще съди всички човешки същества – живи и мъртви (ср. Мат. 25, 31-46). Образът, използван от евангелиста, е този на пастир, който разделя овцете от козите. От дясната му страна биват поставени онези, които са действали според Божията воля, помагайки на ближния: гладен, жаден, странник, гол, болен, затворник – като казах „странник“: мисля за толкова многото чужденци, които са в Римската Епархия. Какво правим за тях? Докато от лявата страна отиват онези, които не са помагали на ближния. Това ни казва, че ние ще бъдем съдени от Бога въз основа на любовта, въз основа на това, как сме Го обичали в нашите братя, особено в най-слабите и нуждаещите се. Разбира се, трябва винаги да помним добре, че ние сме оправдани, че сме спасени по благодат, поради безкористния акт на Божията любов, който винаги ни предшества. Сами не бихме могли да направим нищо. Вярата е преди всичко дар, който сме получили. Но за да носим плодове, Божията благодат изисква винаги да сме отворени към Него, изисква нашия свободен и конкретен отговор. Христос идва, за да ни донесе милосърдието на Бога, Който спасява. От нас се иска да Му се доверим, да отговорим на дара на Неговата любов с добър живот, изграден от действия, изпълнени с вяра и любов.
Скъпи братя и сестри, нека никога не се страхуваме да гледаме към Последния съд. Нека по-скоро той да ни подтиква да живеем по-добре настоящето си. Бог ни дарява с милосърдие и търпение това време, за да се учим всеки ден да Го разпознаваме в бедните и в малките, да работим за доброто и да бдим в молитвата и в любовта. Нека в края на нашия живот и на иисторията Господ да ни разпознае като добри и верни слуги. Благодаря.
Коментари
Няма добавени коментари!