Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ – 1 октомври 2014 г.
Църквата – 7. Харизми: различност и единствоСкъпи братя и сестри, добър ден!
От самото начало Господ изпълва Църквата с даровете на Своя Дух, правейки я по този начин винаги жива и плодовита с даровете на Светия Дух. Сред тези дарове се открояват някои, които са особено ценни за изграждането на християнската общност: става дума за харизмите. В този катехизис искаме да се запитаме: какво е харизмата? Как можем да я разпознаем и приемем? И особено: фактът, че в Църквата има различност и многообразие на харизмите, трябва да бъде разглеждан в положителен смисъл, като нещо хубаво, или като проблем?
В ежедневния език, когато се говори за „харизма“, често се има предвид някакъв талант, някаква естествена способност. Казва се: „Този човек има особена харизма да преподава. Има талант за това“. Така, изправени пред някоя особено блестяща и убедителна личност, сме свикнали да казваме: „Тази личност е харизматична“. „Какво означава това?“ „Не зная, но е харизматична“. Така говорим. Не знаем какво казваме, но казваме: „Той е харизматичен“. В християнската перспектива обаче харизмата е нещо повече от личностно качество, от някаква предразположеност, с която сме надарени. Харизмата е благодат, дар на Бога Отец чрез действието на Светия Дух. И е дар, който се дава на някого, не защото е по-добър от другите или защото го е заслужил: тя е дар, който Бог му прави, та със същата всеотдайност и същата любов да го постави на служба на цялата общност, за доброто на всички. Говорейки по прост, човешки начин, се казва така: „Бог дава това качество, тази харизма на този човек, но не за него, а за да бъде в служба на цялата общност“. Днес, преди да дойда на площада, аз приех множество деца инвалиди в Аулата „Павел VI“. Бяха дошли много, с една Асоциация, която се е посветила на грижата за тези деца. Какво е това? Тази Асоциация, тези хора, тези мъже и жени имат харизмата да се грижат за деца инвалиди. Това е харизма!
Нещо важно, което трябва веднага да се подчертае, е фактът, че никой не може да разбере сам дали има харизма и каква е тя. Много пъти сме чували хората да казват: „Аз имам това качество, мога да пея ппрекрасно“. И никой няма смелостта да каже: „По-добре си мълчи, защото измъчваш всички, когато пееш!“ Никой не може да каже: „Аз имам такава харизма“. В общността се появяват и процъфтяват даровете, с които ни изпълва Отец; и пак в лоното на общността ние се учим да ги разпознаваме като знак на неговата любов къъм всичките Му чеда. Добре е, следователно, всеки от нас да се запита: „Има ли някаква харизма, която Бог е направил да се прояви в мен, в благодатта на Неговия Дух, и която моите братя в християнската общност да са разпознали и насърчили? Как се отнасям аз към този дар: дали го живея с всеотдайност, като го поставям на служба на всички, или го пренебрегвам и накрая забравям за него? Или пък той става за мен мотив за гордост, така че постоянно да се оплаквам от другите и да претендирам всичко в общността да става както го искам аз? Това са въпроси, които трябва да си задаваме: дали в мен има някаква харизма, дали тази харизма е разпозната от Църквата, дали съм доволен от тази харизма или в мен има известна завист към харизмите на другите, дали искам да имам тази харизма. Харизмата е дар: само Бог я дава!
Най-хубавият опит обаче е да открием с колко различни харизми и с колко дарове на Своя Дух Отец изпълва Своята Църква! На това не бива да се гледа като на причина за объркване, за неудобство: всички те са подаръци, които Бог прави на християнската общност, за да може тя да израства хармонично във вярата и в Неговата любов, като едно само тяло – Тялото Христово. Същият Дух, Който дава тази различност на харизмите, създава единството на Църквата. И винаги е Същият Дух. Пред цялото това многообразие от харизми, следователно, сърцето ни трябва да се отвори за радостта и трябва да мислим: „Колко е хубаво! Толкова различни дарове, защото всички сме чеда на Бога и всички сме обичани по един и същи начин“. Затова е тъжно, ако тези дарове станат причина за завист, за разделение, за ревност! Както ни припомня апостол Павел в своето Първо Послание до коринтяни, в 12 глава, всички харизми са важни в Божиите очи, и същевременно никой не е незаменим. Това означава, че в християнската общност се нуждаем един от друг, и всеки получен дар се актуализира напълно, когато бъде споделен с братята за доброто на всички. Това е Църквата! И когато Църквата, в различността на своите харизми, се изразява в общението, тя не може да сбърка: това е красотата и силата на sensus fidei, на свръхестествения смисъл на вярата, който се дарява от Светия Дух, та всички заедно да можем да навлезем в сърцето на Евангелието и да се научим да следваме Исус в нашия живот.
Днес Църквата отбелязва възпоминанието на Света Тереза на Младенеца Исус. Тази Светица, която е умряла на 24 години и е обичала толкова много Църквата, е искала да бъде мисионерка, но е искала също да има всички харизми, и е казвала: „Бих искала да правя това, това и това“; искала е всички харизми. Но когато се е отдала на молитва, е почувствала, че нейната харизма е любовта. И е казала тази прекрасна фраза: „В сърцето на Църквата аз ще бъда любовта“. Всички имаме тази харизма: способността да обичаме. да се молим днес на Света Тереза на Младенеца Исус за тази способност да обичаме много Църквата, да я обичаме много и да приемаме всички тези харизми с любовта на чеда на Църквата – на нашата свята Майка, йерархичната Църква.
Изобр.: Ges? Cristo Figlio di Dio Клип – Marco Frisina Alto e glorioso Dio
Коментари
Няма добавени коментари!