Четиво от Римския Бревиарий за Първата Неделя на Великия Пост

Четиво от Римския Бревиарий за Първата Неделя на Великия Пост

Из „Коментар към Псалмите” на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

 

( Пс.60,2-3; CCL 37,766)

 

„Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми” (Пс.60,1). Кой казва това? Струва ни се, че е един човек. Но помисли добре дали става дума само за един човек. Защото казва: „От краищата на земята викам към Тебе с тъга на сърцето” (Пс.60,2).

Тук, прочее, не става дума само за една отделна личност, но ни изглежда една, защото само един е Христос, на Когото всички сме членове. Как би могъл само един човек да вика от краищата на земята? От краищата на земята вика не друг, а цялото онова наследие, за което бе казано на Самия Син: „Искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение” (Пс.2,8).

Следователно, това владение на Христа, това наследие на Христа, това тяло на Христа, тази единствена Църква на Христа, която всички ние образуваме и сме, вика от краищата на земята.

И какво вика? Както казах по-горе: „Чуй, Боже, вика ми, изслушай молитвата ми; от краищата на земята Те призовавам”. Това означава, че когато извиках към Тебе, аз извиках от краищата на земята: тоест, от всяко място.

Но защо извиках към Тебе? Защото сърцето ми е тревожно. Защото се намира сред всички народи по цялата земя не в голяма прослава, а сред големи изпитания.

Вярно е, че животът ни в това земно пътуване не може да бъде лишен от изпитания и нашият напредък се извършва чрез изкушението. Никой не може да познае себе си, ако не е бил изкушаван; не може да бъде увенчан с победен венец, ако не е победил; не може да победи, ако не се бори. А борбата предполага неприятел, предполага изпитание.

Затова е в смущение онзи, който вика от краищата на земята; но той не е изоставен. Защото Господ пожела да приготви нас, които сме Неговото мистично Тяло, чрез извършеното от Неговото истинско Тяло, в което Той умря, възкръсна и се възнесе на небето. Така и членовете могат да се надяват да отидат там, където ги е предшествал техният Глава.

Той, прочее, ни е имал като преобразени в Него, когато бе пожелал да бъде изкушаван от Сатаната. Днес прочетохме в Евангелието, че Господ Исус е бил изкушаван от дявола в пустинята. Христос наистина е бил изкушаван от дявола, но в Христа си бил изкушаван и ти. Защото Христос взе от нас Своята плът, но от Себе Си – твоето спасение, от Тебе – смъртта, но от Себе Си – твоя живот, от тебе – унизеността, от Себе Си – твоята прослава. Следователно, взе от тебе Своето изкушение, а от Себе Си – твоята победа.

След като в Него сме били изкушавани, в Него и ще победим дявола. Ти виждаш най-вече това, че Христос е бил изкушаван. А защо не си дадеш сметка, че Той освен това е победил? И ти си бил изкушаван в Него, но признай, че в Него също така си победител. Той отблъсна далече от Себе Си дявола; но ако не беше се оставил да бъде изкушаван, нямаше да може да те научи да побеждаваш в твоите изкушения.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com