4 август – Свети Йоан Мария Виане, Свещеник (Възпоминание)

Свети Йоан Мария (Жан Мари) Виане е роден на 8 май 1786 г. в бедно селско семейство в Дардийи, близо до Лион (Франция). След много трудности, които преодолява с упование в Божията подкрепа, е ръкоположен за свещеник през 1815 г. Силната му вяра и пълната отдаденост на Божието Провидение му помагат да превърне малката си и изоставена енория Арс в истински духовен център не само за Франция, а и за цяла Европа. „Свещеникът от Арс“, както е известен, е голям пример за святост с личния си пример на доброта и любов, както и с харизмата си на изповедник и духовен ръководител. Представя се пред Бога на 4 август 1859 г. Папа Пий XI го канонизира през 1925 г. Покровител е на енорийските свещеници.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Йоан Мария Виане, Свещеник

Из „Катехизис“ на Свети Йоан Мария Виане, Свещеник

(Катехизис за молитвата: A. Monnin, Esprit du Cur? d’Ars, Paris, 1899, pp. 87-89)

Чуйте много внимателно това, деца мои: съкровището на християнина не е на земята, а на небето. Затова нашата мисъл трябва да е там, където е нашето съкровище. Тази е главната задача на човека: да се моли и да обича. Ако се молите и обичате: ето това е човешкото щастие на земята.

Молитвата не е нещо друго, а единение с Бога. Когато някой има чисто и единно с Бога сърце, той бива обзет от една доброта и сладост, която го опиянява; бива пречистен от една светлина, която по тайнствен начин се излъчва от него. В това съкровено единение Бог и душата са като две парчета свещ, залепени едно за друго, които нищо не може да раздели.

Колко прекрасно е това единение на Бога с Неговото мъничко създание! Толкова голямо е това щастие, че никой не може да го разбере. Ние не бяхме достойни да се молим. Бог обаче, в Своята доброта, ни позволи да Му говорим. Нашата молитва е за Него като най-желано благовоние.

Деца мои, сърцето ви е малко, но молитвата го разширява и го прави способно да обича Бога. Молитвата ни помага да предвкусваме небето, като нещо, което за нас се спуска от рая. И никога не ни напуска неговата сладост. Тя е като мед, който се стича в душата ни и прави всичко да бъде сладко.

С помощта на добрата молитва болките се топят като сняг на слънце. И това ни дава молитвата: когато се молим, времето лети така бързо и човекът е щастлив, защото не си дава сметка как то отминава. Чуйте: когато бях енорийски свещеник в Брес, трябваше за известно време да замествам едни мои събратя, които бяха болни, и затова често ми се налагаше да изминавам много път. Тогава се молех на добрия Бог и времето, уверявам ви, никога не ми се струваше прекалено дълго.

Има хора, които се потопяват изцяло в молитвата като риба във вода, защото са отдадени изцяло на добрия Бог. В сърцата им няма разделение. О, колко обичам тези всеотдайни души! Свети Франциск от Асизи и Света Колета виждаха нашия Господ и разговаряха с Него така, както ние разговаряме помежду си.

Колко пъти обаче ние идваме на църква, без да знаем какво трябва да правим или какво да искаме! Когато обаче отиваме при някой човек, знаем добре за какво сме отишли там. Нещо повече, има някои, които като че искат да кажат на добрия Бог: „Имам да Ти кажа само две думи, така ще свърша бързо и ще си ида от Тебе“. Винаги съм мислил, че, когато идваме да обожаваме Господа, ще получим всичко, което искаме, ако се молим именно с жива вяра и с напълно чисто сърце.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com