Свети Йоан Мария (Жан Мари) Виане е роден на 8 май 1786 г. в бедно селско семейство в Дардийи, близо до Лион (Франция). След много трудности, които преодолява с упование в Божията подкрепа, е ръкоположен за свещеник през 1815 г. Силната му вяра и пълната отдаденост на Божието Провидение му помагат да превърне малката и занемарена енория Арс, която получава, в истински духовен център не само за Франция, а и за цяла Европа. „Свещеникът от Арс“, както е известен, е забележителен пример за святост с личния си пример на доброта и любов към Бога и ближния, както и с харизмата си на изповедник и духовен ръководител. Представя се пред Бога на 4 август 1859 г. Папа Пий XI го канонизира през 1925 г. Покровител е на енорийските свещеници.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Кастел Гандолфо – 5 август 2009 г.
Скъпи братя и сестри,
В днешния катехизис бих искал да се спра накратко на живота на Светия Свещеник от Арс, като подчертая някои нeгови черти, които могат да бъдат пример и за свещениците от нашата епоха, която, разбира се, е различна от онази, в която е живял той, но е белязана в много отношения от същите фундаментални човешки и духовни предизвикателства. Точно вчера се навършиха 150 години от рождението му за Небето: в два часа сутринта на 4 август 1859 г. Свети Йоан Батист Мария Виане, приключил земното си съществуване, се представя пред небесния Отец, за да получи в наследство царството, приготвено от сътворението на света за онези, които следват вярно Неговото учение (ср. Мат. 25, 34). Колко голям трябва да е бил празникът в Рая, когато там е пристигнал един толкова ревностен пастир! Какво ли посрещане са му устроили множеството чеда, помирили се с Отца чрез делото му на енорист и изповедник! Пожелах да се възползвам от тази годишнина, за да обявя Годината, посветена на свещенството, която, както ви е известно, има за тема: „Верността на Христос, верността на свещеника“. Приемането с доверие на свещеническото свидетелство и изобщо – самата резултатност на мисията на всеки свещеник, зависи от неговата святост.
Йоан Мария Виане се ражда в малкото селце Дардийи на 8 май 1786 г., в селско семейство, бедно на материални блага, но богато на човечност и на вяра. Кръстен, сроред хубавия обичай от онова време, в деня на рождението си, той прекарва детските и юношеските си години, като се труди на полето и като пастир на домашни животни, така че на 17 години е все още неграмотен. Знае обаче наизуст молитвите, които е научил от благочестивата си майка, и е подхранван от религиозния дух, който цари в дома му. Биографите му казват, че още като съвсем млад той се стреми да следва Божията воля дори в най-скромните си дела. Храни в душата си желанието да стане свещеник, но не му е лесно да го осъществи. Накрая достига до свещеническото ръкоположение след немалко перипетии и неразбиране, благодарение на помощта на мъдри свещеници, които не се задоволяват единствено с това, да виждат човешките му лимити, а успяват да видят отвъд тях, предчувствайки харизмата на светостта, която се таи в този наистина необикновен младеж. Така, на 23 юни 1815 г. той е ръкоположен за дякон, а на следващия 13 септември – за свещеник. Накрая, 29-годишен, след много несигурност, немалко неуспехи и толкова сълзи, успява да се възкачи на Господния олтар и да осъществи мечтата на живота си.
Светият Свещеник от Арс проявява винаги много ясно съзнание за получения дар. Той казва: „О! Колко велико нещо е Свещенството! Едва в Небето ще съумеем да го разберем добре … Ако го разберем на земята, ще умрем – не от уплаха, а от любов!“ (Abb? Monnin, Esprit du Cur? d’Ars, p. 113). Още като малък доверява на майка си: „Ако стана свещеник, бих искал да покоря много души“ (Abb? Monnin, Proc?s de l’ordinaire, p. 1064). Така и става. В пастирското си служение, толкова обикновено, колкото и изключително плодотворно, този анонимен енорист на едно затънтено село в Южна Франция успява така да се вживее в своето служение, че става по видим и признат от всички начин alter Christus, образ на Добрия Пастир, който, за разлика от наемника, дава живота си за своите овце (ср. Йоан 10, 11). По примера на Добрия Пастир, той отдава живота си през десетилетията на свещеническото си служение. Животът му е жив катехизис, който придобива особена резултатност, когато хората го виждат да отслужва Литургията, да остава в обожание пред табернакула иле да прекарва часове наред в изповедалнята.
Център на живота му е Евхаристията, която отслужва и почита с набожност и уважение. Друга фундаментална характеристика на тази изключителна фигура на свещеник е всеотдайното му служение на изповедта. Той вижда в практикуването на тайнството Покаяние логичното и естествено осъществяване на свещеническия апостолат, в изпълнение на казаното от Христос: „На които простите греховете, на тях ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (ср. Йоан 20, 23). Свети Йоан Мария Виане се отличава именно като отличен и неуморим изповедник и духовен ръководител. Преминавайки „само с едно вътрешно движение от олтара в изповедалнята“, където прекарва голяма част от деня си, той се стреми по всякакъв начин, чрез проповед и чрез подходящ съвет, да помага на своите енориаши да преоткрият значението и красотата на тайнството Покаяние, разкривайки го като вътрешно изискване на евхаристичното Присъствие (cfr Lettera ai sacerdoti per l’Anno sacerdotale).
Пасторалните методи на Свети Йоан Мария Виане могат да се сторят някому не много подходящи за днешните обществени и културни условия. Как би могъл да му подражава един свещеник днес, в един толкова променен свят? Но макар да е вярно, че времената се менят и много харизми да са свързани с личността, тоест са неповторими, има обаче един стил на живот и едно дълбоко желание, което всички сме призвани да развиваме. Ако помислим добре, онова, което е направило свят Свещеника от Арс, е смирената му вярност на мисията, към която Бог го е призвал; и постоянното му, изпълнено с доверие отдаване в ръцете на Божието Провидение. Той успява да докосне сърцата на хората не с помощта на човешките си дарби, нито като ангажира по изключителен начин волята си. Той покорява дори най-хладните души, като споделя с тях онова, което живее с цялото си същество – тоест, своето приятелство с Христос. Той е „влюбен“ в Христос, и истинската тайна на пасторалния му успех е любовта, която изпитва към евхаристичната Тайна, възвестявана, чествана и живяна от него, която прераства в любов към Христовото стадо – християните, и към всички, които търсят Бога. Неговото свидетелство ни напомня, скъпи братя и сестри, че за всеки кръстен, и още повече за свещеника, Евхаристията „не е просто събитие с две действащи лица, диалог между Бога и мен. Евхаристичното общение води до пълна промяна на живота ми. Разтваря мощно вътрешното „аз“ на човека и създава едно ново „ние“ (Joseph Ratzinger, La Comunione nella Chiesa, p. 80).
Затова нека внимаваме да не сведем фигурата на Свети Йоан Мария Виане само до един, макар и възхитителен пример, на благочестива духовност от XIX в. Напротив, нужно е да разберем пророческата сила, която бележи неговата изключително актуална същност на човек и свещеник. В следреволюционна Франция, която преживява един вид „диктатура на рационализма“, стигнала дотам, че да пожелае да заличи самото присъствие на свещениците и на Църквата в обществото, той живее – най-напред в годините на младостта си, в една героична нелегалност, пътувайки километри нощем, за да участва в Светата Литургия. След това, – вече като свещеник, – се отличава с особена и плодотворна пасторална креативност, способна да покаже, че рационализмът, тържествуващ тогава, е всъщност далеч от възможността да задоволи истинските нужди на човека, и, следователно, в крайна сметка няма да просъществува дълго.
Скъпи братя и сестри, 150 години след смъртта на Светия Свещеник от Арс, предизвикателствата на днешното общество са не по-малко сериозни; нещо повече – като че ли са още по-сложни. Ако тогава е съществувала „диктатура на рационализма“, в днешната епоха в много сфери на живота се чувства един вид „диктатура на релативизма“. И двете представляват неадекватни отговори на справедливото желание на човека да използва изцяло своя разум като отличителен и основен елемент на своята личност. Рационализмът е неадекватен, защото не държи сметка за човешките лимити и претендира да направи от разума единствена мярка за всички неща, превръщайки го в божество. Съвременният релативизъм пък умъртвява разума, защото фактически стига дотам да твърди, че човешкото същество не може да познае със сигурност нищо отвъд позитивната научна област. Днес обаче, както и тогава, човекът, „просещ смисъл и пълнота“, продължава непрекъснато да търси задоволителен отговор на фундаменталните въпроси, които не престава да си поставя.
Отците на Втория Ватикански Вселенски Събор представят добре тази „жажда за истината“, която пламти в сърцето на всеки човек, когато заявяват , че свещениците, „като възпитатели във вярата“, трябва да формират „истинска християнска общност“, способна да показва „на всички хора пътя, който води към Христос“ и да упражняват „истинска майчинска дейност“ за тях, сочейки, или помагайки на който не вярва, да намери „пътя, водещ към Христос и към Неговата Църква“; бидейки за вече повярвалите „насърчаване, подхранване и подкрепа в духовната борба“ (cf. Presbyterorum ordinis, 6).
Онова, на което продържава да ни учи в това отношение Светият Свещеник от Арс, е, че на базата на такава пасторална отдаденост, свещеникът трябва да осъществи интимно вътрешно единство с Христос, което да поддържа и развива ден илед ден. Само ако е влюбен в Христос, свещеникът ще може да научи всички на това единство, на това интимно приятелство с божествения Учител, ще може да докосва сърцата на хората и да ги отваря за милосърдната любов на Господа. Само така, в крайна сметка, ще може да изпълни с ентусиазъм и жизненост общностите, които Господ му поверява. Да се молим, та чрез застъпничеството на Свети Йоан Мария Виане Бог да дарява на Своята Църква свети свещеници, а във верните да расте желанието да подкрепят и да подпомагат тяхното служение. Да поднесем това намерение на Мария, която днес призоваваме като Снежната Мадона.
да
Коментари
Няма добавени коментари!