3 юни – Св. Св. Карл Лванга и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)

3 юни – Св. Св. Карл Лванга и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)

През втората половина на XIX в. мисионери от Конгрегацията на Белите Отци започват евангелизацията на Уганда. В началото са добре приети и много местни жители приемат християнската вяра, но през 1885 г. крал Муанга, под влияние на племенните вождаве и жреци, започва гонения срещу християните, по време на които загиват стотици католици и англикани. Сред тях е Карл Лванга, началник на кралските пажове, изгорен жив заедно с още 12 млади придворни (най-младият е 14-годишен) и 18 англикани на 3 юни 1886 г. Мъченичеството им обаче допринася много за разпространението на Евангелието в тази част на Африка. Всички 13 мъченици – католици, заедно с още 9 мъченици от Уганда, са канонизирани от папа Павел VI  през 1964 г.

Имената на угандийските мъченици са:

Претърпелите мъченичество на 3 юни 1886 г.:

1. Св. Карл Лванга

2. Св. Лука Баанабакинту

3. Св. Гиавиира Мусоке

4. Св. Мбага Тузинде

5. Св. Яков Буузабалуава

6. Св. Амброзий Кибуука

7. Св. Анатолий Кириггвайо

8. Св. Мукаса Кириваванву

9. Св. Адолф Мукаса Лудико

10. Св. Мугагга Лубова

11. Св. Ахилей Киванука

!2. Св. Бруно Ссерункуума

13. Св. Кизито

Угандийските мъченици, засвидетелствали с кръвта си своята вяра по друго време и на други места, са:

14. Св. Йосиф Мкаса Баликуддембе, 25 – годишен, началник на пажовете преди Св. Карл Лванга и катехист, обезглавен от краля на 15 ноември 1885 г.

15. Св. Андрей Каггва, роднина на краля и началник на дворцовите музиканти, убит на 26 май 1886 г.

16. Св. Дионисий Ссебуггваво, убит на 26 май 1886 г.

17. Св. Понциан Нгондве, кралски паж, убит с копие на 26 май 1886 г.

18. Св. Атанасий Баззекукетта, кралски паж, убит на 27 май 1886 г.

19. Св. Гонзага Гонга, кралски слуга, убит с копие на 27 май 1886 г.

20. Св. Матия Мулумба, 50-годишен съдия, убит на 27 май 1886 г.

21. Св. Ной Маваггали, кралски слуга, убит с копия на 31 май 1886 г.

21. Св. Йоан Мария Мусеи, кралски служител, обезглавен заради публично изповядване на вярата си на 27 януари 1887 г.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Светите Карл Лванга и Другарите му, Мъченици

Из „Проповед по случай канонизацията на Мъчениците от Уганда“ на Папа Павел VI

( AAS 56, 1964, 905-906 )

Тези Африкански Мъченици прибавят към книгата на прославените – Мартирология, една трагична и величествена страница, наистина достойна да стане част от прекрасните страници на древна Африка, които ние, днешните хора със слаба вяра, си мислехме, че никога вече няма да бъдат написани. Кой би могъл да повярва, например, че към покъртителните истории на Сцилитанските Мъченици, на Картагенските Мъченици, на Мъчениците от утическата „Блестяща тълпа“, спомена за които са ни оставили Свети Августин и Пруденций, на Египетските Мъченици, за които е възхвалата на Свети Йоан Златоуст, на Мъчениците от времето на вандалските гонения, ще се добавят нови, не по-малко героични, не по-малко прекрасни истории от нашето време? Кой би могъл да предвиди, че към великите исторически фигури на Светите Африкански Мъченици и Изповедници като Киприан, Фелицитас и Перпетуа, към ненадминатия Августин, ще можем един ден да прибавим скъпите имена на Карл Лванга и на Матия Мулумба Калемба, с техните двадесет другари? Не искаме да пропуснем тук и другите, които, принадлежейки към англиканското изповедание, приеха смъртта в името на Христа.

Тези Африкански Мъченици поставят началото на една нова епоха. Не, не искаме да мислим за гонения и религиозни сблъсъци, а за християнско и гражданско възраждане. Африка, окъпана в кръвта на тези Мъченици, първите от новата ера (о, дано Бог пожелае да бъдат и последните, до такава степен тяхната жертва е велика и ценна!), се въздига, свободна и изкупена. Трагедията, която ги погълна, е така нечувана и потресаваща, че предлага основните елементи, достатъчни за моралното формиране на един нов народ, за изграждането на нова духовна традиция, за изразяването и за преминаването от една примитивна цивилизация, нелишена от прекрасни човешки ценности, но неочистена и нестабилна, почти робиня на самата себе си, към цивилизация, отворена за възвишените повеи на Светия Дух и към висшите форми на социален живот.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com