Свети Григорий Велики е роден в Рим през 540 г. Произхожда от патрицианската фамилия на Анициите, дала на християнството двама папи. Изпълнява длъжността префект на града, но, воден от призванието си да служи на Бога, превръща родния си дом на хълма Целий в манастир и се оттегля там като негов абат. На 3 септември 590 г. е избран за папа. Направеното от него за Църквата с право му донася прозвището „Велики“. Освен с пасторалната си, благотворителна и мисионерска дейност (по негово време започва повторната евангелизация на Англия), той е прочут и с богословските си съчинения, заради които е провъзгласен за Църковен Учител. Има голям принос в областта на литургията, както и на църковното пеене, което носи неговото име. Умира на 12 март 604 г. Възпоминанието му се чества в деня на избора му за Римски Първосвещеник.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Григорий I Велики, Папа и Църковен Учител
Из „Проповеди върху Йезекиил“ на Свети Григорий I Велики, Папа и Църковен Учител
(Книга 1, 11, 4-6; CCL 142, 170-172)
„Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев“ (Йез. 3, 16). Важно е да се отбележи, че когато Господ изпраща някого да проповядва, Той го нарича с името „страж“. И наистина, стражът стои винаги на издигнато място, за да може да следи отдалече какво се случва. Онзи, който е поставен като страж на народа, трябва да стои на високо с начина си на живот, за да може да принася полза с далновидността си.
Колко трудни за изпълнение ми се струват словата, които изричам. Говорейки така, сам себе си наранявам, защото нито с езика си успявам да изразя онова, което изисква проповедта, нито животът ми следва езика, когато успява да изкаже онова, което се иска от него.
Затова не отричам вината си и виждам своята мудност и немарливост. Дано признанието на вината ми да ми изпроси прошка пред милосърдния Съдия.
Разбира се, когато се намирах в манастира, успявах да предпазвам езика си от ненужни думи и да държа ума си в почти постоянно състояние на дълбока молитва. Но откакто поех на плещите си бремето на пастирските задължения, духът ми не успява да се съсредоточи прилежно върху себе си, защото е разкъсан между толкова неща за правене.
Принуден съм да се занимавам веднъж с проблемите на Църквите, друг път – на манастирите, често – да разглеждам живота и действията на отделни хора. Сега ме интересуват личните дела на гражданите, после въздишам заради острите мечове на варварите или се безпокоя заради вълците, които обикалят около повереното ми стадо.
Понякога трябва да мисля за материални неща, за да не липсва нужната помощ на онези, които правилото на дисциплината държи оковани. Веднъж трябва да понасям с нужното спокойствие различни негодници, друг път сам да отивам при тях, опитвайки се да запазя любовта.
Когато обаче разпръснатият и обременен ум трябва да се занимава с толкова много и различни въпроси, как би могъл да се върне към себе си, за да се отдаде изцяло на проповедта и да не се отдалечава от служението на Словото?
Тъй като, освен това, поради изискванията на поста ми се налага да общувам с хора от света, понякога не успявам да сдържам езика си. Ако пък постоянно съм загрижен да бдя над себе си, зная, че някои по-слаби от тях ми убягват и не успявам да ги отведа там, където бих искал. Затова се случва така, че много пъти съм принуден да слушам ненужни думи. И понеже и аз съм слаб, привлечен донякъде от празните приказки, накрая се улавям, че говоря с удоволствие за неща, които в началото съм слушал против волята си, и че нямам нищо против да стоя там, където в началото ми се е струвало, че падам.
Така че какъв страж съм аз, който, вместо да стоя на планината и да работя, все още лежа в долината на слабостта?
Но Създателят и Изкупителят на човешкия род е способен да даде на мен, недостойния, възвишеност на живота и сила на езика, та, поради Неговата любов, да не щадя себе си, когато говоря за Него.
Коментари
Няма добавени коментари!