Света Марта е сестра на Лазар и Мария от Витания. По време на пътуванията Си до Йерусалим Исус често се спира в гостоприемния й дом. След смъртта на Лазар Марта посреща Исус и изповядва вярата си в Него: „Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света“ (Йоан 11, 27). „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11, 25), казва й Исус и възкресява мъртвия й брат.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Света Марта
Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
(Слово 103. 1-2.6; Patrologia Latina 38, 613.615)
Думите на нашия Господ Исус Христос искат да ни напомнят, че съществува една единствена цел, към която се стремим, докато сме измъчвани от безумните грижи на този свят. Ние се стремим към нея, докато сме странници и все още не сме достигнали мястото си: докато сме на път и все още не сме в отечеството си; с желание, без да сме получили още удовлетворение. Но трябва да се стремим натам, непрекъснато и без да губим желание, за да можем накрая един ден да достигнем целта. Марта и Мария бяха две сестри, не само според естеството, а и според религията. И двете почитаха Бога, и двете служеха в съвършена хармония на чувствата на Господа, Който беше при тях в плът. Марта Го прие, както е обичаят да се приемат странниците: тя посрещна Господа като слугиня, Спасителя – като нуждаеща се от изцеление, Твореца – като творение. Прие Го, за да нахрани тялото Му, докато самата тя имаше нужда да се нахрани с Духа. Господ обаче прие положението на слуга и се съгласи да бъде хранен в този вид от слугите: по благоволение, не по принуда. Всъщност и това е било благоволение – да позволи да бъде нахранен: защото имаше тяло, в което изпитваше глад и жажда.
И така Господ бе приет като гост – Той, Който „дойде при Своите, и Своите не Го приеха. а на всички онези, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1, 11-12). Той осинови слугите и ги направи Свои братя, освободи затворниците и ги направи сънаследници. Но нека никой от вас не дръзва да каже: „Щастливи са били онези, които са заслужили да приемат Христос в своя дом“. Не се огорчавай и не се оплаквай, че си роден във време, когато вече не можем да виждаме Господа в плът. Той не ни е лишил от тази чест и ни уверява в това: „Доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили“ ( Мат. 25, 40).
Впрочем, ти, Марта, която вече се радваш на мира, която си вече благословена поради похвалното си служение, искаш в отплата почивка. Потънала си сега в толкова много неща за вършене, че желаеш отдих за смъртното тяло – нещо, което е присъщо и на светците. Но когато се намериш в онова отечество, ще намериш ли там странника, когото да приемеш като гостенин? Ще намериш ли гладния, за когото да преломиш хляб? Жадния, на когото да дадеш да пие? Болния, когото да посетиш? Мъртвия, когото да погребеш?
Там, горе, няма да има място за тези неща. А какво ще намерим там? Онова, което избра Мария: там ще бъдем хранени, а няма ние да храним. Защото ще бъде завършено и съвършено онова, което Мария избра тук: от богатата трапеза тя събираше трохите на Словото Господне. А искате ли да узнаете точно какво ще бъде там, горе? Сам Господ го казва на Своите слуги: „Истина ви казвам, ще ги сложи да седнат и като пристъпи, ще им служи“ (Лука 12, 37).
Коментари
Няма добавени коментари!