29 май- VI Пасхална Неделя

29 май- VI Пасхална Неделя

Четива:

Деяния 8, 5-8.14-17

Псалм 65

1 Петър 3, 15-18

Йоан 14, 15-21

Четиво от Римския Бревиарий за VI Пасхална Неделя

Из „Коментар върху Второто Послание до Коринтяни“ на Свети Кирил Александрийски, Епископ и Църковен Учител

( Гл. 5, 5-6; Patrologia Graeca 74, 942-943 )

Който има залога на Светия Дух и притежава надеждата за възкресението, в него вече присъства онова, което очаква. Затова може да каже с право, че не познава никого по плът; с други думи – че още тук се чувства участник в състоянието на прославения Христос. Това е в сила за всички нас, които сме духовни и сме чужди на плътското тление. Защото, след като блести в нас Единородният, ние сме преобразени в самото Слово, Което животвори всичко. Когато царуваше грехът, всички бяхме оковани във веригите на смъртта. Сега, когато грехът е заменен от Христовата праведност, ние сме освободени от древното състояние на падение.

Когато казваме, че никой вече не е в плът, искаме да се припомним естественото за човешката природа състояние, което, наред с всичко друго, включва особената преходност, присъща на телата. Това има предвид Павел, когато казва: „Ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не Го познаваме“ ( 2 Кор. 5, 16). С други думи: „Словото стана плът и живя между нас“ ( Йоан 1, 14), и прие смъртта на тялото, за да имаме всички ние живот. Нашата вяра първо го позна като мъртъв, а след това вече не като мъртъв, а като жив. Жив с тяло, възкръснало на третия ден; жив при Отца, вече в състояние по-висше от онова, което е присъщо на телата, живеещи на земята. Веднъж умрял, Той вече не умира, смъртта няма повече никаква власт над Него. Колкото до смъртта Му, Той умря за греха веднъж завинаги; а колкото до това, че живее, живее за Бога (ср. Рим. 6, 8-9).

Затова, след като се намира в това състояние Онзи, Който стана за нас начатък на живота, абсолютно необходимо е и ние, вървейки по стъпките Му, да сме сигурни, че сме живи в Неговия живот, по-висш от естествения за човешката личност живот. Затова е много прав Свети Павел, когато пише: „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5, 17). Ние бяхме оправдани в Христа чрез вярата, и силата на проклятието бе сломена. Тъй като Той възкръсна за нас, след като стъпка с нозете Си мощта на смъртта, ние познаваме истинския Бог в Неговата природа и Нему въздаваме поклонение в дух и истина, чрез посредничеството на Сина, Който дарява на света от името на Отца небесния благослов.

Затова много удачно Свети Павел пише: „А всичко е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Христа“ (2 Кор. 5, 18). Всъщност тайната на въплъщението и последвалото обновление не са извън волята на Отца. Без съмнение, чрез Христа ние придобихме достъп до Отца, тъй като никой не идва при Отца, както Сам Той казва, освен чрез Него. Защото „всичко е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Христа и ни даде служението на това помирение“ (2 Кор. 5, 18).

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com