29 април – Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа (Празник)

Четива:
1 Йоан 1, 5-2, 2
Псалм 44
Матей 25, 1-13

 

Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г. в многолюдното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път й се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с него). 7-годишна, дава обет за целомъдрие и се отдава на живот, изпълнен с молитва, покаяние и пост, вървейки по пътя на християнското усъвършенстване. През 1363 г. облича дрехата на „mantellata“ (членка на Третия Доминикански Орден). Тя е една от най-големите мистички на западното християнство. Прочута е и с милосърдните си дела в полза на нуждаещите се. Пише послания и лично се среща с Папата в Авиньон, за да го убеди да се върне в Рим за доброто на християнското единство. Около нея се събира голяма общност от нейни последователи. Оставя прекрасни духовни съчинения. Умира на 29 април 1380 г. Канонизирана е през 1461 г. от Папа Пий II. Папа Пий XI я оббявява за Покровителка на Италия (1939 г.), а Папа Йоан Павел II – и на Европа (1999 г.). Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа

Из „Диалог на Божественото Провидение“ на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа

(Cap. 167, Ringraziamento alla Trinit?: libero adattamento; cfr. ed. I. Taurisano, Firenze, 1928. II, pp. 586-588)

О, вечно Божество; о,  вечна Троице, Която поради единението с божествената природа направи така скъпоценна кръвта на Единородния Син! Ти, вечна Троице, си като бездънно море, в което колкото повече  търся, повече намирам, и колкото повече намирам, толкова повече расте жаждата ми да Те търся. Невъзможно е някой да Ти се насити; и душата, насищайки се в Твоята бездна, при все това не е сита, защото остава гладна за Тебе, и все повече копнее за Тебе, вечна Троице, желаейки да Те види чрез светлината на Твоята светлина.

Аз вкусих и видях чрез светлината на разума в светлината Ти Твоята  бездна, вечна Троице, и красотата на Твоето творение. Затова, виждайки себе си в Тебе, видях, че съм Твой образ поради разума, дарен ми от Твоето всемогъщество, о Вечни Отче, и от Твоята премъдрост, споделена от Твоя Единороден Син. След това, Светият Дух, Който произхожда от Тебе и от Твоя Син, ми даде волята, с която да мога да Те обичам.

Защото Ти, вечна Троице, си Създателят, а аз – създанието; и аз познах – защото Ти ми даде разум за това, когато ме създаде отново чрез кръвта на Твоя Син, – че си влюбен в красотата на Твоето създание.

О, бездна, о, вечна Троице, о, Божество, о, бездънно море! Можеше ли да ми дадеш нещо по-голямо от Себе Си? Ти си огън, който гори вечно и не изгаря. Ти си Този, Който изгаря с топлината Си всяка друга любов на душата. Ти си огънят, който премахва всеки студ и озарява умовете със Своята светлина – с онази светлина, с която ми помогна да позная Твоята истина.

Оглеждайки се в тази светлина, аз Те познавам като върховно добро – добро,  което е по-горе от всяко добро, щастливо добро, непонятно добро, неоценимо добро. Красота, по-горе от всяка красота. Премъдрост, по-горе от всяка премъдрост. Нещо повече, Ти си Самата Премъдрост. Ти – храна на ангелите, Който с огъня на любовта си дал Себе Си на хората.

Ти – дреха, която покрива всяка моя голота. Ти – храна, която насища гладните със сладостта си. Ти си сладост без никаква горчивина. О, вечна Троице!

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com