Свети Августин е роден на 13 ноември 354 г. в Тагасте (Римска Африка, дн. в Алжир). Благочестивата му майка Света Моника го възпитава в християнски дух. От млад проявява изключителни интелектуални качества; получава блестящо образование и става прочут ретор.
Междувременно се отдалечава от християнството, води безреден живот, увлича се по ереста на манихеите. Усърдните молитви на майка му, както и срещата му със Свети Амброзий, Епископ на Медиоланум (дн. Милано), водят до дълбокото му обръщане в християнската вяра. През 387 г. получава Кръщение от Свети Амброзий, след което се завръща в Африка и основава там монашеска общност. Избран е за Епископ на Хипон (дн. Аннаба в Алжир).
Огромното богословско наследство на Свети Августин е в основата на католическата теология. То включва множество трудове по богословие, философия, мистика, слова и послания. Сред тях особено се отличават автобиографията „Изповеди“, както и трактата „За Божия град“. Умира на 28 август 430 г. в Хипон.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
Из „Изповеди“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
(Lib. 7, 10, 18; 10, 27; CSEL 33, 157-163.255)
Подтикнат да се завърна в себе си, под Твое ръководство навлязох в дълбините на сърцето си; успях да направя това, защото Ти беше моята помощ (ср. Пс. 29, 11). Навлязох и видях с очите на душата си, колкото и несъвършени да са те, една несравнима светлина над вътрешното ми зрение и над разума ми. Тя не беше като земната и видима светлина, която блести пред очите на всеки човек. Почти нищо не бих казал за нея, ако кажа, че моята светлина бе по-силна от общодостъпната; тя беше толкова силна, че проникваше във всяко нещо. Беше друга светлина – много по-различна от всяка светлина на сътворения свят. Не се разстилаше над разума ми като масло, което плува над вода, нито като небето, което се спуска над земята, но беше някаква по-висша светлина. Беше светлината, която ме е създала. И аз се намирах под нея, защото съм бил създаден от нея. Който познава истината, той познава тази светлина.
О, вечна истина, истинска любов и любима вечност! Ти си моят Бог, за Тебе въздишам денем и нощем. Едва Те познах, и Ти ме издигна високо, за да видя всичко, което може да се види, дори онова, което сам никога не бих бил в състояние да видя. Премахна слабостта на зрението ми, като заблестя мощно вътре в мен. Аз тръпнех от любов и боязън. Намирах се далеч, като в чужда земя, където ми се стори, че чувам гласа Ти от висините, който казваше: „Аз съм храна за силните, порастни и ще Ме имаш. Не ти ще преобразиш Мен в тебе, като храна за тялото, а ти ще бъдеш преобразен в мен“.
Търсех начин да събера достатъчно сили, за да Ти се радвам, и не намирах, докато не прегърнах „Посредника между Бога и хората, Човека Исус Христос“ (1 Тим. 2, 5), „Който е над всичко, Бог, благословен навеки“ (Рим. 9, 5). Той ме призова и ми каза: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът“ (Йоан 14, 6); и получих онази храна за съществото ми, която не можех дотогава да приема, защото „Словото стана плът“ (Йоан 1, 14).
Така Твоята Премъдрост, чрез която си създал всички неща, стана храна за детската ни слабост.
Късно Те обикнах, така древна и така нова Красота, късно Те обикнах. Но ето че Ти си бил вътре в мен, а аз – извън Тебе, и Те търсех там. И аз, безобразният, се хвърлях необмислено върху красивите неща, създадени от Тебе. Държаха ме далеч от Тебе тези творения, които не биха съществували изобщо, ако не бяха в Тебе. Ти ме повика, изкрещя, разкъса глухотата ми. Блесна пред мен, заслепи ми и излекува накрая моята слепота. Изля над мен Своето благоухание, аз го вдишах и сега копнея за Тебе. Вкусих Те и сега гладувам и жадувам за Тебе. Докосна ме и сега горя от желание да получа Твоя мир.
Коментари
Няма добавени коментари!