28 януари – Свети Тома Аквински, Свещеник и Църковен Учител (Възпоменание)

28 януари

Свети Тома Аквински, Свещеник и Църковен Учител

Възпоменание

Свети Тома Аквински (Рокасека, Италия, ок. 1225 – абатство Фосанова, Италия, 7.03.1274) е роден в италианската област Лацио, в семейството на графовете на Аквино. Близките му желаят, като младши син на благородници, той да постъпи като монах в престижния Бенедиктински Орден, но той избира да следва евангелските съвети на Христа в новоснования Орден на доминиканците. С упование в Божията воля преодолява всички трудности и е приет в този Орден. Учи в прочутите университети в Париж и в Кьолн, където негов учител е Свети Алберт Велики. През 1252 г. е ръкоположен за свещеник. Спечелва се славата на изключителен богослов в целия християнски свят като преподавател в Парижкия университет (1256 – 1259 и 1269 – 1272). При престоя си в Италия е високоценен сътрудник на римските първосвещеници. В Рим започва да пише своето останало  незавършено фундаментално съчинение „Summa theologiae” – връх на богословското мислене в Западна Европа в епохата на схоластиката. Последните години от живота си прекарва в Неапол. Умира в абатството Фосанова на път за Лион, където е поканен да участва в свикания там събор за единение с православния Изток. Творчеството му е основа и отправна точка за богословските изследвания за католическите учени за векове напред. Канонизиран е от папа Йоан XXII през 1323 г. През 1567 г. е провъзгласен за Църковен Учител.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоменанието на Свети Тома Аквински

Из „Конференции” на Свети Тома Аквински

(Конференция 6, посветена на „Credo in Deum”)

Нужно ли беше Синът Божи да пострада за нас? Да, и то много. Можем да говорим за една двойна необходимост за това: като лекарство срещу греха и като пример за нашето поведение.

Преди всичко е лекарство, защото в Христовите Страдания ние намираме лек срещу всички злини, в които можем да изпаднем поради греховете си. Но не по-малка е ползата за нас от Неговия пример. Христовите Страдания са достатъчни, за да дадат насока на целия ни живот.

Който иска да живее в съвършенство, нека не прави нищо друго, освен да презира онова, което Христос презря на кръста, и да желаем онова, което Той пожела. Всъщност на кръста не липсва нито един пример за добродетели.

Ако търсиш пример за любов, спомни си: «Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели» (Йоан 15,13).

Това стори Христос на кръста. Но щом Той е дал живота Си за нас, не трябва да бъде трудно за нас да понесем всеко зло заради Него.

Ако търсиш пример за търпение, няма да намериш по-добър от Неговия пример на кръста.  Търпението се смята за велико в два случая: когато някой понася търпеливо големи нещастия или когато някой претърпява беди, които може да избегне, но не избягва.

Сам христос ни даде на кръста пример и за едното, и за другото. Защото, «когато страдаше, не заплашваше» (1 Петър 2, 23)  и като агнец бе отведен «на смърт, и не отвори уста» (ср. Деян. 8,32). Голямо е, прочее, търпението на Христос на кръста: «Имаме пред погледа си Началника и завършителя на вярата – Исус, Който заради предстоящата Нему радост претърпя кръст, като презря срама» (Евр. 12,2).

Ако търсиш пример за смирение, погледни Разпнатия: Бог пожела да бъде осъден при Понтий Пилат.

Ако търсиш пример за послушание, следвай Онзи, Който стана послушен до смърт на Отца: «Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни» (Рим. 5,19).

Ако търсиш пример за презрение към земните неща, следвай Онзи, Който е Цар на царете и Господар на господарите, «в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието» (Кол. 2,3). На кръста Той е гол, обруган, оплют, увенчан с тръни, напоен с оцет и жлъч.

Затова не привързвай сърцето си към одежди, нито към богатства, защото «разделиха дрехите Ми помежду си» (Йоан 19,24); нито към почести, защото изпитах наказания и унижения (ср. Ис. 53,4); нито към високи постове, защото сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Ми (ср. Марк. 15,17); нито към удоволствия, защото, «когато бях жаден, дадоха Ми да пия оцет» (Пс. 68,22).