28 април – СВЕТЪЛ ЧЕТВЪРТЪК

28 април – СВЕТЪЛ ЧЕТВЪРТЪК

Четива:

Деяния 3, 11-26

Псалм 8

Лука 24, 35-48

Четиво от Римския Бревиарий за Светъл Четвъртък

Из „Йерусалимския Катехизис“

(Catech. 20, Mistagogica 2, 4-6; Patrologia Graeca 33, 1079-1083)

Вие бяхте отведени при свещения извор, при божественото Кръщение, както Христос бе отнесен от кръста в гробницата.

Там всеки от вас е бил запитан дали вярва в името на Отца и Сина и Светия Дух. Изповядахте спасителната вяра и бяхте потопено трикратно във водата, както и трикратно бяхте извадени от нея. С този обред вие изразихте един образ и един символ. Представихте погребването за три дни на Христа.

Нашият Спасител прекара три дни и три нощи в утробата на земята. С първото изваждане вие означихте първия ден, прекаран от Христа в земята, а с първото потапяне – нощта. И наистина, който е в деня, се намира в светлината, а който е потопен в нощта, не вижда нищо. Така и вие при потапянето сте били като през нощ и не сте виждали нищо. А при изваждането сте се почувствали като през деня.

Същевременно вие сте умрели и сте се родили и една и съща спасителна вълна е станала за вас и гробница, и майка.

Напълно приложимо и за вас е онова, което Соломон казва за други неща: „Има време да се родиш и време да умреш“ (Екл. 3, 2). Но разликата е, че за вас времето да умрете е станало време да се родите. Едно и също време предизвика и двете неща, и със смъртта ви съвпадна и вашето рождение.

О, нови и нечувани преди неща! Ако гледаме само физическата реалност, то ние нито сме умрели, нито погребани, нито разпнати, нито възкръснали. Но ние преживяваме това събитие като тайнство и по този начин от тях наистина произлезе за нас спасението.

Христос обаче бе наистина разпнат и наистина погребан, възкръсна наистина и във физическо отношение и всичко това бе за нас благодатен дар. Така, прочее, като участници в Неговите Страдания чрез сакраменталното им пресъздаване, ние можем реално да придобием спасението.

О, преизобилна любов към хората! Христос почувства гвоздеите в нозете Си и в невинните Си  ръце и изпита болка. А на мен, който не съм претърпял нито болка, нито труд, Той дарява безкористно спасението чрез предаването на Своите болки.

Нека никой не си мисли, че Кръщението се състои само в заличаването на греховете и в благодатта на осиновяването, както бе при кръщението на Йоан, което водеше само до освобождаване от греховете. Ние, обаче, знаем, че Кръщението, което може да освобождава от греховете и да ни дава дара на Светия Дух, също така е и образ, и израз на Христовите Страдания. Затова Павел възвестява: „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Исуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта“ (Рим. 6, 3-4а).