28 август – XXII Неделя през годината

Четива:

Йеремия 20, 7-9

Псалм 62

Римляни 12, 1-2

Матей 16, 21-27

Четиво от Римския Бревиарий за XXII Неделя през годината

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

(Слово 23 А, 1-4; CCL 41, 321-323)

Ние сме наистина блажени, ако осъществяваме онова, което слушаме или пеем. Защото нашето слушане е семето, а като се трудим, получаваме плода на това семе. Като казвам това, целя да ви убедя да не идвате на църква, а след това да оставате без плодове, тоест, да не слушате толкова прекрасни истини, без след това да пристъпите към действие.

Но да не забравяме и какво ни казва Апостолът: „По благодат сте спасени чрез вярата. И това не е от вас – Божи дар е. Не е от дела, за да не може някой да се похвали“ (Еф. 2, 8-9). И подчертава: „“По благодат сте спасени“ (Еф. 2, 5).

И наистина, в предишния ни начин на живот нямаше нищо толкова добро, което Бог да уважава или да обича, така че да каже: „Да идем и да помогнем на тези хора, защото животът им е добър“. Не можеше да Му хареса животът ни с нашия начин на действие, но също не можеше да не Му хареса онова, което Сам Той бе извършил в нас. Затова ще осъди извършеното от нас, но ще спаси създаденото от Него.

Ние, следователно, не бяхме истински добри. Въпреки това Бог се смили над нас и изпрати Своя Син, за да умре не вече за добрите, а за нечестивите. Точно така: „Христос умря за нечестивите“ (Рим. 5, 6). И какво добавя? „За праведник едва ли ще умре някой“, най-мвого „за добрия някой може и да се реши да умре“ (Еф. 5, 7). Може би някой би намерил сили да умре за праведника. Но за неправедния, за нечестивеца, за грешника би ли приел да умре друг, освен единствено Христос, Който е толкова праведен, че може да оправдае дори неправедните?

Както виждате, братя, ние нямахме добри дела; всичките ни дела бяха лоши. Но макар делата на хората бяха такива, Божието милосърдие не ги изостави. Нещо повече, Бог изпрати Своя Син, за да ни изкупи не със злато, нито със сребро, а с цената на кръвта Си, която Той, като непорочен Агнец, воден на заколение, проля за опетнените овце, за тези, които, макар и опетнени, не са изцяло загубени.

Тази е благодатта, която сме получили. Затова да живеем по начин, достоен за нея, за да не позорим този толкова велик дар. При нас дойде един изключително добър и способен Лекар, за да ни излекува от всички наши злини. Ако пожелаем отново да се върнем към болестта, ще навредим не само на себе си, но също ще се покажем неблагодарни към нашия Лекар.

Затова да следваме пътищата, които Той ни е посочил, най-вече пътя на смирението, онзи път, по който е вървял Той Самият. той ни посочи пътя на смирението със Своето учение и го извървя докрай, страдайки за нас.

За да може, обаче, Онзи, Който е безсмъртен, да умре за нас, „Словото стана плът и заживя между нас“ (Йоан 1, 14). Безсмъртният прие смъртността, за да може да умре за нас и да унищожи по този начин чрез Своята смърт нашата смърт.

Това извърши Господ, в това Той ни предшества. Той, великият, понизи Себе Си; понизен, бе убит; убит, възкръсна и бе възвисен, за да не ни остави в ада, а за да въздигне със Себе Си чрез  възкресението от мъртвите онези, които на тази земя бе въздигнал единствено във вярата и в изповеданието на праведните. Затова иска от нас да следваме пътя на смирението: ако правим това, ние ще въздаваме слава на Господа и с право ще можем да пеем: „Славим Те, Боже, славим Те, призоваваме Твоето име“ (Пс. 74, 1).