27 април – ВЕЛИКА СРЯДА

27 април – ВЕЛИКА СРЯДА

Четива:

Деяния 3, 1-10

Псалм 104

Лука 24, 35-48

Четиво от Римския Бревиарий за Велика Сряда

Из „Пасхална проповед“ на анонимен древен автор

(Disc. 35, 6-9; Patrologia Latina 17, 696-697)

Когато говори за щастието от придобитото спасение, Апостол Павел казва: Както чрез Адам смъртта влезе в този свят, така чрез Христос спасението беше отново дадено на света (ср. Рим. 5, 12). И още: Първият човек е от земя, земен; вторият човек идва от небето, затова е небесен (ср. 1 Кор. 15, 47). Казва също: „Както сме носили образа на земния човек“, тоест на стария в греха човек, „тъй ще носим и образа на Небесния“ (1 Кор. 15, 49), тоест имаме спасението на въздигнатия, изкупен, обновен и очистен в Христа човек. Според същия апостол, Христос идва пръв, защото е автор на Своето възкресение и на живота. После идват онези, които са Христови, тоест, които живеят според примера на Неговата святост. Тяхната сигурност е основана на Неговото възкресение и те ще притежават заедно с Него славата на Небесното обещание, както казва Сам Господ в Евангелието: Онзи, който Ме последва, няма да погине, а ще премине от смърт към живот (ср. Йоан 5, 24).

Така Страданията на Спасителя са живот и спасение за човека. Затова Той пожела да умре за нас, та ние, като вярваме в Него, да живеем вечно. Пожела да стане във времето онова, което сме ние, та когато се осъществи в нас обещанието за Неговата вечност, да заживеем с Него завинаги.

Тази, казвам, е благодатта на небесните тайни, този е дарът на Пасха, този е празникът през годината, който е най-много желан от нас, това е началото на животворящата действителност.

Чрез тази тайна чуваме гласа на невинността на чедата, родени от живителното умиване на Светата Църква и възродени в детска простота. Чрез Пасхата светите християнски родители получават с помощта на вярата ново и безбройно потомство.

Чрез Пасхата процъфтява дървото на вярата, кръщелният извор става плодоносен, нощта бива озарена от нова светлина, спуска се небесният дар и тайнството дава храна от небето.

Чрез Пасхата Църквата приема в лоното си всички хора и прави от тях само един народ и само едно семейство.

Почитателите на тази единствена общност, на Божието всемогъщество и на името на Трите Лица пеят заедно с Пророка псалма на най-големия годишен празник: „Този ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117, 24). Кой е този ден? – питам се аз. Онзи, който даде начатъка на живота, началото на светлината. Този ден е извор на озарението, тоест – Сам Господ Исус Христос. Той каза Сам за Себе Си: Аз съм денят: който върви през деня, няма да се препъне (ср. Йоан 8, 12), тоест: който следва във всичко Христа, вървейки по стъпките Му, ще достигне праговете на вечната светлина. Затова Христос се молеше на Отца, когато беше още тук, долу, в тяло: Отче, искам където съм Аз, да бъдат и онези, които повярваха в Мене: та както Ти си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да пребъдват в Нас (ср. Йоан 17, 20 сл.).