26 януари – Св. Св. Тимотей и Тит, Епископи (Възпоменание)

26 януари

Св. Св. Тимотей и Тит, Епископи

Възпоменание

Светите Тимотей и Тит са сред най-верните ученици и последователи на Свети Апостол Павел.

Тимотей е роден в Листра ( Мала Азия). Син е на езичник и вярваща еврейка, възпитан е в познание на Светите Писания. Кръстен е от Павел, който го взема за спътник по време на второто си мисионерско пътуване (Деян. 16-20). Апостолът му поверява важни мисии сред християнските общности в Солун и Коринт. Тимотей е ръкоположен от Павел за пръв епископ на Ефес (Мала Азия). До него са адресирани две от Павловите послания, включени в Новия Завет на Библията.

Тит произхожда от езическо семейство и приема християнството благодарение на Свети Павел, с когото го свързва искрено приятелство. Придружава своя учител в пътуванията му, включително в Йерусалим, често е изпращан от него при различни християнски общности. Павел го определя за епископ на остров Крит. Посланието на Апостола до него, съдържащо ценни пасторални съвети, е част от Новия Завет на Библията.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоменанието на Светите Тимотей и Тит

Из „Проповеди” на Свети Йоан Златоуст

( Проповед 2. Панегирик на Свети Павел; Patrologia Graeca 50, 480-484)

В затвора Павел се чувства като на небето и посреща ударите и раните с по-голяма радост, отколкото онези, които получават победния венец в състезанията. Обича болките не по-малко от наградите, понеже приема именно като отплата тези болки; нарича ги също Божия благодат. Но обърни внимание в какъв смисъл го казва: за него награда означава да се освободи от тялото и да бъде с Христа (ср. Фил. 1,23), докато да остане в тялото е постоянна борба. Но от любов към Христа той отказва наградата, за да може да се бори: нещо, което смята за още по-необходимо.

Да бъде отделен от Христа за него означава борба и болка, дори нещо по-тежко от борбата и болката. Да бъде с Христа е за него единствена награда, по-висша от всичко друго. И от любов към Христа той предпочита първото пред второто.

Разбира се, тук някой би могъл да възрази, че Павел е смятал всичко това за сладко от любов към Христа. Така е, и аз казвам същото, защото нещата, които за нас са източник на тъга, за него са извор на най-голямо удоволствие. Но защо говоря за трудности и изпитания? Защото той се намира в голямо утеснение и затова казва:  „Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз не се разпалвам?” (2 Кор. 11, 29).

И сега ви моля не само да му се възхищаваме, а и да подражаваме на този толкова велик пример на добродетел. Само така ще можем да споделим и неговата победа.

Ако някой се учудва защо говорихме за тези неща, тоест: че който има заслугите на Павел, ще има и неговата награда, нека чуе същият Апостол, който казва: „С добрия подвиг се подвизавах, пътя свърших, вярата опазих: прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, праведният съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4, 7-8).

И понеже на всички се предлага същият венец на славата, нека всички се стараем да станем достойни за благата, които са ни обещани.

Но не трябва да виждаме в него само величието и възвишеността на добродетелите и силния и решетелен дух, поради които заслужи да постигне толкова голяма слава, а и естеството му, същото като нашето, според което той е като нас във всичко. Тогава и най-трудните неща ще ни се сторят и лесни и леки и и като се потрудим в това толкова кратко време, ще си спечелим същия нетленен и безсмъртен венец, чрез благодатта на нашия Господ Исус Христос, Комуто принадлежи славата и всемогъществото сега и всякога и во веки веков. Амин.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com