26 юли – Светите Йоаким и Анна, Родители на Блажена Дева Мария (Възпоминание)

ora-et-labora.net

Светите Йоаким и Анна са родители на Пресвета Дева Мария. Според традицията, те дълго време нямат деца, но след като Ангел предсказва на Йоаким раждането на дъщеря, която ще бъде наречена Мария (евр. „обичана от Бога“), Анна става майка на заченатата без никакъв грях Блажена Дева. Двамата съпрузи са образец на благочестиви и любящи родители.

Свещ. Гуидо Петинати SSP. Светите Йоаким и Анна

(Sac. Guido Pettinati SSP, I Santi canonizzati del giorno, vol. 7, Udine: ed. Segno, 1991, pp. 261-266)

Йоаким и Анна са родителите на Дева Мария. Двамата нямали деца и били в напреднала възраст. Един ден, докато Йоаким работел на нивата, му се явил Ангел, за да му възвести раждането на дете. Същото видение имала и Анна. Те нарекли това дете Мария, което означава „обичана от Бога“.

Каноничните книги не казват нищо за родителите на Дева Мария. Светият Дух обаче е направил така, че техните истински имена да достигнат до нас. Това, което знаем за Света Анна и Свети Йоаким, родителите на Дева Мария, е записано през II в. в т. нар. „“Протоевангелие на Яков“ – християнска творба, наричана от дълбока древност „История на рождението на Мария“. Йоаким и Анна са били благочестиви израилтяни от коляното Юдино, потомци на царския род на Давид. Притежавали многобройни стада. Благодарни на Бога за голямото изобилие на земни блага, те принасяли в Йерусалимския Храм за себе си, за греховете си и за греховете на целия народ двойно повече от предписаните дарове.

Въпреки че винаги са спазвали Мойсеевия Закон, след дълги години брак Йоаким и Анна нямали деца. Живеели с чувството на унизеност сред избрания народ, защото израилтяните смятали безплодието за белег на немилост, за красноречив знак за Божие проклятие. Един ден Йоаким отишъл в Храма, за да извърши, според Мойсеевия Закон, обичайното приношение на Господа, но първосвещеникът му заявил: „Ти не си достоен да принесеш даровете си, защото не си отдал все още на Господа плода на израилевото първородство“. Посрамен, Йоаким нямал смелостта да се върне вкъщи. За да не натъжава съпругата си, той се оттеглил в един свой планински имоти се отдал в продължение на четиридесет дни и четиридесет нощи на молитва и пост. На свой ред Анна, научила за станалото, потисната и унизена, се молела в дома си на Господа да даде и на нея дете, както е дал на старата и безплодна Сара.

Молитвата им била чута. Един ден, докато Анна проливала сълзи пред Господа, била посетена от Ангел, който й обещал, че ще зачене след скорошното завръщане на мъжа й. Същата радостна вест получил и Йоаким, който побързал да се върне в Йерусалимсъс стадото си. Според еврейския обичай за отдаване на благодарност на Бога, той принесъл десет агнета, дванадесет телци и сто кози – чисти и без недостатък. След девет месеца им се родила дъщеря, на която дали името Мария, което означава „обичана от Бога“. След една година Йоаким устроил в дома си голям празник, в който участвали, заедно с народа, стареите, книжниците и свещениците. Те се молели така: „Боже на отците ни, благослови това момиче и й дай име, което да помнят всички поколения“. Народът отговорил едногласно: „Така да бъде“. След това свещениците я благословили с думите: „Боже на славата, обърни поглед към това момиче и му дари постоянния си благослов“.

Този е повече или по-малко историческият аспект, в който се ражда Дева Мария. Възможно е нейните родители, преди да се преселят в Назарет, да са живели в Йерусалим. „Това мнение, пише Роскини (Roschini), – се подкрепя от откриването на дома на Светите Йоаким и Анна в съседство с Йерусалимския Храм, където по-късно е изградено светилището Пробатика („Овча порта“). Там, много преди арабското нашествие, Епископът, клирът и верните се събирали всяка година на 8 септември, за да празнуват „рождението на Блажената Божия Майка“. Прочутата къпалня Пробатика („Овча порта“), наричана на простонороден език Витезда („дом на изцелението, на милосърдието“), за която говори Свети Йоан (V, 2), сигурно е била просто кошара, в която са се пазели овцете, предназначени за ежедневните жертвоприношения в Храма.

Тъй като бащата на Пресветата Дева, според древното предание, е бил пастир, се е стигнало до заключението, че той би трябвало да е бил пазител на събраните кошарата овце. Затова е трябвало да има и дом на това място, където светата му съпруга е родила бъдещата Божия Майка. Затова Светите Софроний и Дамаскин казват ясно, че Пресвета Дева Мария е родена в светата Пробатика. Над пещерата, почитана още преди Константин (както констатират археолозите през 1856 г., когато я реставрират), се е издигала скромна молителница.

Към 450 г. първоначалната молителница е била заменена от византийска базилика, която на свой ред през XII в. е заменена от кръстоносците с романска църква, посветена на Света Анна. Тази църква, превърната по-късно от мюсюлманите в джамия, а след това – в ислямско богословско училище, е върната на католическия култ през 1856 г. Една малка стълба в десния кораб въвежда посетителя в полумрака на един подземен параклис (древната пещера, където е била родена Мария), където над олтара се извисява Непорочната, на която светите й родители Йоаким и Анна показват Адам и Ева. Пресветата Дева, следователно, е родена в Йерусалим, и люлката й най-вероятно се е намирала там, където великият й предшественик Давид е седял на трона си“ (La vita di Maria, 3.a ediz. p. 60).

Каквито и да са били мястото и времето, когато Света Анна е родила Божията Майка, едно е сигурно – че тя и нейният съпруг са близки родственици на Въплътеното Слово. Затова първата й славна титла е тази на Майка на Непорочната, макар да не е съзнавала това. Нейната святост, както и тази на Йоаким, тъй като и Източната, и Западната Църква я почитат като светица. Католическото богословие ни учи, че когато Бог избира някого за определено служение, му дава и действена благодат, нужна, за да го изпълни добре. Господ е пожелал да изпълни с даровете Си онези, които са Негови непосредствени инструменти за раждането на този шедьовър на Божията благодат – Пресвета Дева Мария. Църквата е провъзгласила тържествено, че Майката на Изкупителя, макар и зачената от своите родители според общите закони със съответните последици от първородния грях, е била предпазена от Бога от него, с оглед на заслугите на Страданията и смъртта на божествения й Син. Пречистата душа на Мария, следователно, когато придобива човешко тяло в утробата на Света Анна, вече е притежавала благодатта, постигната от всички светци в рая.

Втората славна титла на Света Анна е, че е сътрудничила на делото на Светия Дух, като е възпитавала дъщеря си, и така е помогнала да дадат плод чудните дарове, които Той е вложил в душата на бъдещата Майка на Господа. Гръцката Църква от VI в. и Латинската Църква от XVI в. отбелязват на 21 ноември празника Въведение на Блажената Дева в Храма. Според „Протоевангелието на Яков“, когато Дева Мария навършила две години, Йоаким казал на жена си: „Да отведем нашата дъщеря в Храма, и така да изпълним обета, който сме дали“. Но Анна отговорила: „Още е твърде рано!…

Да почакаме третата година, за да избегнем опасността дъщеря ни да търси баща си и майка си“. Голяма част от мартиролозите предават легендата, според която Дева Мария, тригодишна, е била поверена на първосвещеника, за да се грижи той за нея и да я възпитава. Както Света Анна не е знаела за мисията на привилегированата си дъщеря, така и Мария не е знаела, че когато стане на 15 години, ще стане в ръцете на Светия Дух избран инструмент за Въплъщението на Божия Син. Следователно, по-логично е да мислим, че Света Анна е допринесла за подготовката в семейството на избраната си дъщеря за великата й мисия на Божия Майка.

Според строгото правило на Мойсеевия Закон, главното задължение на родителите е било да научат децата си на Закона, който те след това ще следват. Едва започнала да говори Дева Мария, Света Анна я научава да повтаря някои стихове от Библията, а след това, с течение на времето, да я чете и да размишлява над нея. Лесно е да си представим с какъв плам и старание младата Мария, въведена така в Божиите неща, е отговаряла на поученията на родителите си, осъществявала е на дело първите си уроци по добродетелност, учеа се е на работата, присъща на момичетата. Колко пъти Света Анна се е радвала, че има толкова благочестива, старателна и покорна дъщеря! С каква признателност е благодарила на Господа, когато в събота е вземала участие в светите обреди в Храма! Вероятно е отивала там всеки ден с дъщеря си и съпруга си, за да се поклонят на Господа, да Му благодарят за получените благодеяния, да очакват идването на Месията, обещан от пророците.

И вкъщи Света Анна се е молела с избраната си дъщеря. Всеки израилтянин, преди и след хранене, е трябвало да се моли, дори да е изял само една маслина. Благодатна храна за дълбоката си религиозност те намират в Псалтира, съставен от 150 псалма, писани в по-голямата си част от светия цар Давид, техен предшественик. Псалтирът е бил личен учебник и официална книга, съдържаща молитвите и химните на еврейския народ. Немалко от тях са говорели за бъдещия Месия, за триумфа Му над враговете на избрания народ, за Неговото царство, което ще се разпростре до най-далечните краища на земята с цената на нечувани страдания.

Третата славна титла на Света Анна е, че е била баба на Исус. И наистина, щом цялото човечество и в частност еврейският народ са били удостоени с Въплъщението на Словото, какво да кажем за най-близките Му роднини? Църквата почита със специален култ Свети Йосиф, макар той да не е дал на Господа своята кръв и плът. Защо Света Анна да няма, заедно със Свети Йоаким, специален култ сред светците? Нали в нейната утроба Бог бе предназначил Мария да стане Майка на Неговия Син? Нима зачеването на Мария не е началото на кръвта на Исус – тоест на кръвта на Новия Завет, пролята за изкуплението на всички хора? Всичко, останало опетнено в плътското наследство на царете на Юда, е очистено изцяло в светата плът на славната майка на Дева Мария.

Когато Пресвета Дева Мария става на около 12 години, Свети Йоаким и Света Анна се заемат да й търсят годеник сред техните родственици, според юдейския обичай. За една девойка да остане девица, да умре, без да е обичана от съпруг и без да се гордее с дете, се е смятало от всички за истински житейски провал.

Дева Мария се подчинява на своите родители, надявайки се, че Бог ще й помогне да намери някой младеж, готов да уважава през целия си живот нейния обет за девственост. Нима, следователно, не е прекрасно, че Света анна е имала щастливата възможност да държи в прегръдките си Божия Син и да Му пее приспивна песен.

Не знаем кога са починали родителите на Дева Мария. Няколко века споменът за тях остава в сянка. Култът им се появява най-напред на Изток. Император Юстиниан I (+565) издига в Константинопол църква в чест на Света Анна. През VIII в. нейно изображение се появява в църквата „Santa Maria Antiqua“  – най-представителната и най-древна християнска сграда на римския форум. През XIV в. празникът й се разпространява в почти цяла Европа. Мартин Лутер се бори срещу култа към Света Анна, много популярен по негово време. През 11584 г. Папа Григорий XIII утвърждава за цялата Църква празникът на Светицата като задължителен. Днес тя е призовавана като покровителка на майките и на вдовиците. Култът й е много разпростратен във Франция, в Ste-Anne d’Auray (Бретан) и в Канада, в Ste-Anne de Beaupr?. Данте описва по следния начин мястото и поведението й в Рая: „Срещу Петър видях да седи Анна – така доволна да се радва на Дъщеря си, – да не отделя очи от нея и да пее „Осанна“ (Par. 32, 133).

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com