26 май – Свети Филип Нери

26 май – Свети Филип Нери ( Възпоминание)

Свети Филип Нери е роден във Флоренция на 21 юни 1515 г. в семейството на нотариус. Получава добро образование и в началото помага на баща си, но, воден от желанието да посвети живота си на Бога, заминава за Рим и 17 години живее там като мирянин, учейки философия и богословие и проповядвайки с живота си Евангелието. Работи с младежите и създава братство от миряни, които провеждат молитвени срещи и помага на поклонниците. През 1551 г. е ръкоположен за свещеник и бързо се прочува като изповедник  и проповедник сред младите хора. Организира ораторий, където се провеждат религиозни срещи и се предлага помощ на бедните и нуждаещите се. От музикалните произведения на библейски теми, изпълнявани там от хор и солисти, възниква музикалният жанр „оратория“. Поставя начало на Конгрегацията на ораторианите. Умира на 26 май 1595 г. Наричан е „Апостолът на Рим“, помогнал на мнозина свои съвременници да намерят пътя към Бога с простота, усмивка и сърдечност.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Филип Нери

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

( Слово 171, 1-3.5; Patrologia Latina 38, 933-935 )

Апостолът ни заповядва да се радваме, но в Господа, не в света. „Който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4, 4), както ни уверява Писанието. Както един човек не може да служи на двама господари, така никой не може да се радва едновременно  в света и в Господа.

Не можем, следователно, да имаме радост в Господа, докато не свърши радостта ни в света. Нека все повече расте радостта ни в Господа и да намалява все повече, докато не изчезне напълно, радостта ни в света. Ние твърдим това не защато не трябва да се радваме, докато сме в света, а защото, макар и да живеем в този свят, ние вече се радваме в Господа.

Но някой би могъл да възрази: Аз съм в света; следователно, щом трябва да се радвам, ще се радвам там, където се намирам. Но даваш ли си сметка какво казваш? Може би не си в Господа, след като живееш в света? Чуй същия Апостол, който говори на атиняните и в Деянията на Апостолите казва за Бога и Господа, нашия Създател: „В Него живеем, движим се и съществуваме“ (Деян. 17, 28).

Къде не е Онзи, Който е навсякъде? Нима Апостолът не ни уверяваше в това, когато ни учеше: „Господ е близо. Не се тревожете за нищо“ (Филип. 4, 5-6).

Тази реалност е неотменна: Той се въздигна над небесата, но е много близо до онези, които все още се намират на земята. Кой е Този, едновременно далечен и близък, ако не Онзи, Който стана наш Ближен поради милосърдието Си?

Целият човешки род е като онзи човек, който лежал полумъртъв край пътя, изоставен от разбойниците. Свещеникът и левитът, минавайки край него, го презрели, но един пътник самарянин се спрял при него, за да го излекува и да му окаже помощ. Далеч от нас, безсмъртен и праведен, Той слезе при нас, които сме смъртни и грешници, за да стане наш Ближен.

„Не ни стори според греховете ни“ (Пс. 102, 10). Ние сме наистина чеда. И как ще докажем това? Единственият умря за нас, за да не остане сам. Не искаше да остане сам Онзи, Който умря сам. Единственият Божи Син роди много чеда за Бога. Придоби братя с кръвта Си. Направи от грешниците праведници. Дарявайки Себе Си, ни изкупи; поруган, ни въздаде чест; убит, осигури живот за нас.

Затова, братя, радвайте се в Господа, а не в света; тоест, радвайте се в истината, не в греха; радвайте се в надеждата за вечността, а не на цветята на суетата. Така се радвайте: където и да сте, и през цялото време, през което ще бъдете на този свят. „Господ е близо! Не се тревожете за нищо“ (Филип. 4, 5-6).