Свети Филип Нери е роден на 21 юни 1515 г. във Флоренция, в семейството на нотариус. Получава добро образование и в началото помага в кантората на баща си, но, воден от желанието да посвети живота си на Бога, заминава за Рим, където 17 години живее като мирянин, учи философия и богословие и проповядва с живота си Евангелието. Работи с младежите и създава братства от миряни, провежда молитвени срещи и помага на поклонниците. През 1551 г. е ръкоположен за свещеник и бързо се прочува като изповедник и проповедник сред младите хора. Организира ораторий, където се провеждат религиозни събирания и се предлага помощ на бедните и нуждаещите се. От музикалните произведения на библейски теми, изпълнявани там, възниква музикалният жанр „оратория“. Свети Филип Нери поставя началото на Конгрегацията на Ораторианите. Умира на 26 май 1595 г. Наричан е „Апостолът на Рим“, помогнал с простота, усмивка и сърдечност на мнозина свои съвременници да намерят пътя към Бога.
Максими на Свети Филип Нери, Свещеник
(San Filippo Neri, „Chi cerca altro che Cristo … „: Massime e ricordi (a cura di Edoardo Aldo Cerrato), Edizioni San Paolo, Cinisella Balsamo, 2006)
– Ако някой иска нещо друго, а не Христос, не знае какво иска. Ако някой се моли за нещо, което не е Христос, не знае за какво се моли. Ако някой прави нещо не за Христос, не знае какво прави.
– Душата, отдадена изцяло на Бога, е цялата Божия.
– Колкото любов отдаваме на творенията, от толкова любов лишаваме Бога.
– Как е възможно за човека, който вярва в Бога, да може да обича друго, освен Бога?
– Не искам друго, освен пресветата Ти воля, мой Исусе!
– Всеки би искал да бъде на планината Тавор и да види Преображението на Христос. Но малцина са, които биха искали да придружат Христос и на планината Калвария (Голгота).
– Човек, който не се моли, е лишено от разум животно.
– За да придобием Божията любов, няма по-истински и кратък път от този, да се откъснем от любовта към дребните и кратковременни светски неща, и да предпочетем волята и служението на Бога пред удовлетворяването на нашите желания.
– Величието на Божията любов се познава във величието на човешкото желание да страда заради Божията любов.
– Няма нищо, което да причини по-голяма мъка на оногова, който истински обича Бога, от това, да няма възможност да страда за Него.
– За който приживе не се възкачва мислено на Небето, има голяма опасност да не се възкачи там и след смъртта.
– Най-доброто лекарство във време на духовно смущение и сухота е да си представиш, че си просяк в присъствието на Бога и на Светците, и като такъв да ходиш ту при този, ту при онзи Светец и да просиш от тях духовна милостиня, с чувство и искреност, както просят бедняците. Прави това и с тялото си, като идеш в църквата на един или друг Светец, за да просиш тази свята милостиня.
– Не е израз на гордост да желаеш да надминеш по святост някой Светец: защото желанието да бъдеш свят е желание да обичаш и да почиташ Бога над всички неща. И това ти желание трябва по възможност да продължава безкрайно, защото Бог е достоен за безкрайна почит.
– Няма друго нещо, на което врагът на нашето спасение така да се противопоставя, или така да се старае да ни отклони от него, както молитвата.
– Няма нищо по-добро за човека от молитвата. Без нея той не би могъл да пребъдва в духовния живот.
– За да бъде молитвата добра, трябва първо душата да се смири и да признае, че е недостойна да застане пред толкова голямо величие, каквото е величието на Бога, да разкрие на Бога своите нужди и безсилие, и, смирила се, да се хвърли в Божиите обятия – и Бог ще я научи как да се моли.
– Смирявайте се винаги; понижавайте се във вашите очи и в очите на другите – само така ще станете велики в очите на Бога.
– За да се сдобием с дара на смирението, са ни нужни четири неща: spernere mundum, spernere nullum, spernere seipsum, spernere se sperni: тоест, да презираме света, да не презираме никого, да презираме себе си и да ни е безразлично, ако някой ни презира. (И Свети Филип добавял за последното: Това още не съм постигнал, а така бих искал да го постигна!).
– Деца, смирявайте ума си, старайте се да не съдите!
– Много по-ценно е умъртвяването на някоя наша страст, колкото и дребна да е тя, от множество въздържания, пости и дисциплина.
– Послушанието е истинското всесъжение, което се принася на Бога върху олтара на сърцето ни. Трябва да се стараем да бъдем покорни в малките неща, защото така за човека ще бъде по-лесно да се покорява и в големите.
– Вътрешната християнска радост е дар Божи: тя идва от чистата съвест, следствие е от презрението към земните неща, свързана е със съзерцанието на Небесното … На тази наша радост се противопоставя грехът. Нещо повече – който е роб на греха, не би могъл дори да вкуси от нея. Особено й се противи амбицията; нейни врагове са сетивното, и особено суетата и хулата. Радостта ни е в голяма опасност и изчезва, когато се занимаваме със светски неща, когато следваме амбициозви хора, когато се наслаждаваме на зрелища.
– Редовното изповядване на греховете причинява голямо добро на душата ни, понеже я очиства, оздравява я е я укрепва в служението на Бога.
– Изкушенията на демона – дух най-надменен и мрачен, се побеждават най-добре чрез смирение на сърцето и чрез просто и ясно излагане, без да ги прикриваме, на нашите грехове пред изповедника.
– Пресветата Мадона обича онези, които я наричат Дева и Майка Божия, и които, наред с нейното, мълвят Пресветото Име на Исус, което има силата да смекчава сърцата.
Коментари
Няма добавени коментари!