26 май – ПРЕСВЕТА ТРОИЦА (Тържество)

Четива:
Притчи 8, 22-31
Псалм 8
Римляни 5, 1-6
Йоан 16, 12-15

 

Думи на Папа Бенедикт XVI преди Молитвата „Angelus“ на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 11 юни 2006 г.

 

Скъпи братя и сестри!

В тази неделя,  която следва Петдесятница, ние честваме Тържеството на Пресветата Троица. Чрез Светия Дух, Който помага да се разберат словата на Исус и води към цялата вътрешна истина (ср. Йоан 14, 26), верните могат да разберат, можем да кажем, най-съкровената същност на Самия Бог, откривайки, че Той не е безкрайна самота, а общение на светлина и любов, живот, дарен и получен в един вечен диалог между Отца и Сина в Светия Дух – Обичащ, Обичан и Обич, ако се позовем на Свети Августин. В този свят никой не може да види Бога, но Той Самият е позволил да бъде познат така, че заедно с апостол Йоан да можем да кажем: „Бог е любов“ (1 Йоан 4, 8.16), „ние познахме любовта, която Бог има към нас и в която повярвахме“ (Enc. Deus caritas est, 1; ср. Йоан 4,  16). Който се среща с Христос и влиза с Него в приятелски отношения, приема троичното Общение в душата си, съгласно обещанието на Исус към учениците: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при Него, и жилище у него ще направим“ (Йоан 14, 23).

За който има вяра, цялата вселена говори за Единия и Троичен Бог. От междузвездните пространства до микроскопичните частици, всичко, което съществува, ни препраща към едно Битие, Което се изразява в многообразието и различието на елементите като в една огромна симфония. Всички създания са подчинени на една хармонична динамика, която можем по аналогия да наречем „любов“. Но единствено в човешката личност, свободна и разумна, тази динамика става духовна, става отговорна любов, като отговор на Бога и на ближния чрез искрено даряване на себе си. В тази любов човешкото същество намира своята истина и своето щастие. Сред различните аналогии на непостижимата тайна на Единия и Троичен Бог, които вярващите са в състояние да доловят, бих искал да спомена тази на семейството. То е призовано да бъде общност на любов и на живот, в която различността трябва да се стреми да формира една „история на общението“.

Шедьовър на Пресветата Троица, сред всички останали създания, е Дева Мария: в нейното смирено и всеотдайно сърце Бог си е приготвил подобаващо жилище, за да доведе до осъществяването й тайната на спасението. Божествената любов намира в нея съвършен отговор и в утробата й Единородният Син става Човек. Със синовно упование да се обърнем към Мария, та с нейната помощ да можем да напредваме в любовта и да направим от живота си хвалебна песен на Отца чрез Сина в Светия Дух.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *