26 април – СВЕТЪЛ ВТОРНИК

26 април – СВЕТЪЛ ВТОРНИК

Четива:

Деяния 2, 36-41

Псалм 32

Йоан 20, 11-18

Четиво от Римския Бревиарий за Светъл Вторник

Из „Слова“ на Свети Анастасий, Епископ на Антиохия

(Disc. 4q 1-2; Patrologia Graeca 89, 1347-1349)

След като показа с учението Си и с делата Си, че е истински Бог и Господ на вселената, докато пътуваше към Йерусалим, Христос каза на Своите ученици: Ето, възлизаме към Йерусалим и Синът Човечески ще бъде предаден в ръцете на езичниците, на първосвещениците и на книжниците, за да бъде бичуван, поруган и разпнат (ср. Мат. 20, 18-19). Каза им също, че всичко това е в съгласие с предреченото от пророците, които предизвестиха смъртта Му, която трябва да стане в Йерусалим. Светото Писание предсказва от самото начало смъртта на Христос и Страданията Му преди да умре; предсказва и онова, което ще се случи с тялото Му след смъртта. Наред с това обаче утвърждава, че като Бог Той е безсмъртен и не подлежи на страдание.

Като разгледаме истината за Въплъщението, ще изложим причините да твърдим, че и едното, и другото, тоест Страданията Му и невъзможността Му да страда са верни и истинни. Причината, поради която Словото Божие, Което Само по Себе Си не познава страдание, да претърпи Страдания, е, че човекът не можеше да бъде спасен по друг начин. Той знаеше това добре, както и онези, на които искаше да го покаже. Словото, прочее, познава всичко у Отца, както Духът прониква в дълбините Му (ср. 1 Кор. 2, 10), тоест – непостижимите тайни.

Наистина бе нужно Христос да пострада, и Той не можеше да не го направи, както Сам казва. Затова нарича глупави и неразумни онези, които не са знаели, че Христос трябва да пострада по този начин, за да влезе в славата Си. Той идва за спасението на Своя народ. Заради този народ Той се лиши в известен смисъл от славата, която имаше при Отца, преди още светът да бъде сътворен. Спасението бе събитието, което трябваше да стане чрез Страданията на Създателя на живота. Така ни учи Свети Павел: Той е Авторът на живота, усъвършенствал се чрез Страданията (ср. Ев. 2,10). Славата на Единороден, след това, която Той изостави заради нас, Му бе възстановена чрез кръста, в плътта, която бе приел. Свети Йоан казва в своето Евангелие, когато обяснява за каква вода говори Спасителят: Ще бликне като река от утробата на онзи, който вярва. Казва това, имайки предвид Духа, Който ще получат повярвалите в Него: защото те все още нямаха Духа, понеже Исус още не беше прославен (ср. Йоан 7,36-39), и нарича „слава“ смъртта на кръста. Затова Господ, когато се молеше, преди да претърпи кръста, искаше от Отца да бъде прославен с онази слава, която бе имал у Него, още преди светът да бъде сътворен.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com