25 януари – Обръщане на Свети Апостол Павел

25 януари

Обръщане на Свети Апостол Павел

Празник

Четива:

Деяния на Апостолите 22, 3-16 (9, 1-22)

Псалм 97

Марко 16,15-18

С този празник Църквата желае да благодари на Бога за милосърдната Му любов, която съпътства и подкрепя проповядването на евангелската Блага Вест, за да достигне тя до краищата на земята и да бъде приета от всички, които се нуждаят от нея.

За обръщането на Свети Павел разказва книгата Деяния на Апостолите (9,1-22), както и самият Павел в същата книга (22, 3-21) и в своите послания (ср. Гал. 1, 11-17).  Савел, както е името по рождение на бъдещия апостол, е роден в религиозно еврейско семейство в Тарс ( Мала Азия). Образован фарисеин, ученик в Йерусалим на прочутия тогавашен познавач на Закона Гамалиил, той е един от онези, които посрещат с открита враждебност възникването на Ранната Църква, убеден, че християнството носи разделение и гибел за народа на Израел. Савел е сред обвинителите на първия мъченик – дякона Стефан, дори пази дрехите на онези, които го пребиват с камъни (Деян. 7,58). Впоследствие първосвещениците го натоварват със задачата да замине със стража за Дамаск, главния град на римската провинция Сирия, за да арестува тамошните християни и да ги доведе в Йерусалим. Но по пътя го ослепява силна светлина, той пада от коня си и чува думите на Исус: «Савле, Савле, защо Ме гониш?» Тази лична среща с Възкръсналия Господ и познанието на любовта Му предизвиква дълбокото обръщане на младежа. В Дамаск той е излекуван от слепотата и кръстен от християнина Анания, след което се превръща в най-пламенния проповедник на Христа и «апостол на езичниците», а името си променя на Павел (лат. „малък”).

Четиво от Римския Бревиарий за Празника Обръщане на Свети Апостол Павел

Из «Проповеди» на Свети Йоан Златоуст

( Проповед 2. Панегирик на Свети Павел; Patrologia Greca 50, 477-480)

Какво е човекът и колко голямо е благородството на нашето естество, на каква сила е способно това разумно същество ни показва по много особен начин Павел. Всеки ден той се възвисява все повече, всеки ден става все по-пламенен и се бори по-смело с трудностите, които среща. Говори за това така: «Забравям миналото и се стремя към бъдещето» (ср. Фил.3,13). Виждайки, че смъртта му е неизбежна, приканва всички да споделят тази негова радост с думите: «Радвайте се и веселете се с мене» (Фил. 2,18). Ликува също, когато среща грозящи го опасности, обиди и всякаква несправедливост. Пишейки на коринтяните, казва: Добре ми е в немощи, в гонения и притеснения (ср. 2 Кор. 12,10). Добавя, че тези са оръжията на правдата, показва как именно от това се ражда най-добрият плод и с това побеждава враговете си. Бит с тояги, поразяван с неправди и обиди, той се държи като че празнува славен триумф и е отрупан с трофеи. Гордее се с това и благодари на Бога, казвайки: Да благодарим на Бога, Който всякога ни дава да тържествуваме (ср. 2 Кор. 2,14). Затова, воден от апостолското си усърдие, той предпочита да получава от другите студенина и неправда, вместо почести, за които ние сме толкова жадни. Предпочита смъртта пред живота, бедността – пред богатството, копнее повече за трудове, отколкото за почивка. Осъжда и отхвърля само едно: обидата към Бога, на Когото от своя страна иска да бъде угоден във всяко нещо.

Да се радва на Христовата любов е за него връх на желанията му и, радвайки се на това свое съкровище, се чувства по-щастлив от всеки друг. Без това съкровище нищо не означава за него приятелството на властниците и князете. Предпочита да бъде последен от всички, нещо повече – дори осъден, но да пребъдва в любовта Христова, пред това да е сред най-великите и могъщите на света, но да е лишен от нея.

Най-голяма и единствена негова грижа е да не загуби тази любов. За него това би било геена, единствено наказание, по-тежко и непоносимо от всяко изтезание.

Радостта от Христовата любов е за него всичко: живот, свят, ангелско състояние, настояще, бъдеще и всяко друго добро. Извън нея нищо за него не е красиво, нищо не го радва. Ето защо се пази от материалните неща като от суха трева. Самите тирани и вълненията на народите нямат за него никакво значение. Убеден е, накрая, че смъртта, страданието и хилядите мъчения са като детска играчка, щом трябва да ги претърпи за Христа.