Четива, информация и бревиарий за Благовещение Господне
Четива:
Исаия 7,10-14;8,10c
Псалм 39
Евреи 10,4-10
Лука 1,26-38
Това тържество отбелязва едно велико събитие в човешката история – Благата Вест за изпълнението на Божиите обещания, дадени чрез пророците, за идването на света на Месията – Освободител. Тази вест Архангел Гавриил донася на Мария, скромната Девица от Назарет (Лука 1,26-38). Избрана още от майчината си утроба да стане родителка на Божия Син и предпазена от всеки грях, Мария трябва да направи свободно своя избор: да приеме Божията воля и да зачене под действието на Светия Дух Онзи, Който ще освободи човечеството от робството на греха и смъртта. Уповавайки се на Бога без никакво съмнение, доверявайки му се докрай, Мария изрича своето «да» на Неговия план и като нова Ева става Божия сътрудница в историята на спасението: «Ето слугинята Господня. Нека ми бъде според Твоята дума».
ЧЕТИВО ОТ РИМСКИЯ БРЕВИАРИЙ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Из „Послания” на Свети Лъв I Велики, Папа и Църковен Учител
(Послание 28 до Флавиан, 3-4; Patrologia Latina 54,763-767)
Божието Величие прие унизеността на нашата човешка природа, силата прие слабостта, онова, което е вечно, прие нашата смъртност. За да изплати дълга, който тежеше над човешкото ни състояние, онова естество, което не познава страдание, се обедини с нашата познаваща страданието човешка природа. Всичко това стана, за да се осъществи нашето спасение: Самият и единствен посредник между Бога и хората, Човекът Исус Христос, неподвластен на смъртта от една страна, от друга страна трябваше да познае смърт.
Истинско, цялостно и съвършено бе естеството, в което Бог се роди, но същевременно истинско и съвършено е божественото естество, в което Той остава непроменим. В Него е цялата Негова божественост и цялата наша човешка природа.
Под „наша природа” разбираме онази природа, която е била създадена от Бога в самото начало и е била приета от Словото, за да бъде изкупена. Но в Спасителя няма и следа от злините, които изкусителят внесе в света и които бяха възприети от изкусения човек. Христос пожела да вземе върху Себе Си нашите слабости, но не и да участва в нашите вини.
Той прие положението на слуга, но без да се оскверни с грях. Въздигна човешката природа, но не понижи божествената. Неговата слизане на земята направи видимо невидимото, направи смъртен Твореца и Господаря на всички твари. Но най-важното за Него бе милосърдното Му скланяне над нашата унизеност, изразило се в загубата на Неговата мощ и на властта Му. Той бе Създател на човека в божествената Си същност и човек – в положението Си на слуга. Той бе Самият наш Спасител.
Божият Син, прочее, навлиза в унизеността на този свят, слизайки от небесния Си трон, без да изостави славата на Отца. Той навлиза в ново състояние, ражда се в един нов свят. Влиза в ново състояние: Сам по Себе Си невидим, става видим в нашето естество; безкраен – оставя се да бъде ограничен; съществуваш преди всички векове – заживява във времето; Господар, властващ над вселената – укрива безкрайното Си величие и приема вида на слуга; безсмъртен и неподлежащ на страдание – бидейки Бог, не сметна за унижение да стане страдащ и подчинен на законите на смъртта Човек.
Онзи, прочее, Който е истински Бог, е и истински Човек. Няма нищо измислено в това единство, защото в него присъства и унизеността на човешката природа, и величието на божественото естество.
Бог не търпи промяна поради Своето милосърдие – така и Човекът не търпи промяна поради полученото достойнство. Всяка от двете природи действа в общение с другата по начина, който й е присъщ. Словото върши това, което е присъщо на Словото, а човешката природа прави това, което е присъщо на човешката природа. Първата от тези две природи блести поради чудесата, които върши, втората пък се проявява в безчестието, което претърпява. И както Словото не се отказва от славата, която притежава и която е във всичко равна на славата на Отца, така и човешката природа не изоставя нещата, присъщи на човешкото естество.
Няма да престанем да повтаряме: Един и същ е Този, Който е наистина Син Божи и наистина Син Човечески. Той е Бог, защото „в началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото” (Йоан 1,1). Но е и Човек, защото „Словото стана плът и заживя между нас” (Йоан 1,4).
Коментари
Няма добавени коментари!