24 януари – Свети Франциск Салски

Свети Франциск Салски, източник - fransalians.com

Свети Франциск Салски, източник - icrsp.org
Свети Франциск Салски, източник - icrsp.org

24 януари

Свети Франциск Салски, Епископ и Църковен Учител (Възпоменание)

Свети Франциск Салски ( Торан, Савоя, 21.08.1567 – 28.12.1622, Лион, Франция ) е роден в замъка Сал, в Савойското херцогство. Неговото семейство, принадлежащо към местната аристокрация, му осигурява най-доброто възможно образование в престижни френски училища. Завършва право в Падуанския университет, след което, вместо да се възползва от възможностите си за блестяща кариера, решава да последва гласа на своето духовно призвание. През 1593 г. е ръкоположен за свещеник. Пастирската си дейност започва в областта  на Женева (Швейцария), където голяма част от населението е напуснало Католическата Църква и е възприело протестантското учение на Жан Калвин. През 1602 г. е определен за епископ на Женева, но тъй като градът е крепост на калвинистите, управлява своята епархия от град Анеси.

Свети Франциск Салски, източник - fransalians.com
Свети Франциск Салски, източник - fransalians.com

Неуморен проповедник и блестящ администратор, но и човек с голяма набожност, прочут с личните си добродетели, той успява да върне в Църквата много отделили се нейни чеда. Свети Франциск Салски е един от най-авторитетните духовни писатели на своето време. Сред най-прочутите му произведения е „Въведение в благочестивия живот” („Филотея”) (1609 г.) – фундаментален класически труд по християнска аскеза. Дълбоко духовно приятелство го свързва със Света Жана Франсоаз дьо Шантал, заедно с която полага началото през 1610 г. на клаузурния Орден на Визитандинките. Умира в Лион, където е отишъл, за да подпомогне сестрите от този орден. Канонизиран е през 1665 г., а през 1877 г. е обявен за Църковен Учител. През 1923 г. папа Пий XI го провъзгласява за покровител на журналистите (с разпространяваните от него печатни листове, обясняващи учението на Църквата, той полага началото на католическия печат) и на католическите писатели. Свети Джовани Боско го избира за патрон на основаната от него Конгрегация на Отците Салезиани.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоменанието на Свети Франциск Салски

Из „Въведение в благочестивия живот” (Филотея”) на Свети Франциск Салски

Бревиарий - pravenc.ru
Бревиарий - pravenc.ru

При сътворението Бог нареди на растенията да произвеждат своите плодове, всяко „според вида си” ( Бит.1,11). Същата заповед Той отправя и към християните – живите растения на Неговата Църква: да дават плодове, всеки според своето положение и своите възможности.

Благочестието трябва да се практикува по различен начин от благородника, от занаятчията, от прислужника, от княза, от вдовицата, от неомъжената жена и от тази, която е омъжена. Но това не стига: благочестивата практика трябва да бъде придружена и от усилия, от всеотдайност, от чувство за дълг на всеки човек.

Кажи ми, Филотея, дали би било добре епископът да иска да живее в самота като монасите картузиани? Омъжените жени да не притежават нищо като капуцините? Занаятчията – да прекарва цял ден в църквата като монаха, а монахът – да бъде готов на среща с всекиго, за да служи на ближния, като епископа? Няма ли това благочестие да бъде смешно, ненужно и неуместно? Въпреки че тази грешка се среща доста често. Не, Филотея, благочестието не вреди никому, когато е искрено;  напротив – то усъвършенства всичко, но когато противоречи на начина на живот на дадения човек, тогава става фалшиво.

Пчела от esens.wordpress.com
"Пчелата извлича мед от цветята, без да им нанася вреда", снимка - esens.wordpress.com

Пчелата извлича мед от цветята, без да им нанася вреда, оставя ги така неповредени и свежи, както ги е намерила. Истинското благочестие е още по-добро, защото не само че не е чуждо на всяко призвание или дейност, но им придава също красота и благородство.

Всички скъпоценни камъни, когато бъдат потопени в мед, стават още по-блестящи, всеки със своя цвят. Подобно на тях, всеки човек се усъвършенства в своето призвание, ако живее благочестиво. Грижата за семейството става по-лека, любовта между двама съпрузи – по-искрена, служението на княза – по-вярно, а всички други дейности – по-приятни и желани.

Палмова клонка, източник - anglicanprayer.wordpress.com
Палмовата клонка, символът на мъченичеството, източник - anglicanprayer.wordpress.com

Грешно е, дори ерес да се мисли, че благочестивият живот не е възможен в средите на военните, в работилниците на занаятчиите, в дворовете на князете, в домовете на съпрузите. Истината е, Филотея, че чисто съзерцателното, монашеско и орденско благочестие може да се живее само от онези, които живеят по този начин. Но освен тези три вида благочестие има и много други, които могат да направят съвършени хората, живеещи в света. Затова, където и да се намираме, можем и трябва да се стремим към съвършен живот.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com