24 август – Свети Вартоломей, Апостол (Празник)

Четива:
Откровение 9б-14
Псалм 144
Йоан 1, 45-51

Свети Вартоломей е роден в началото на I в. в Кана Галилейска. Рожденото му име е Натаниил. Апостол Филип го довежда при Христа, Който го нарича „истински израилтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1, 47). След Петдесятница проповядва Евангелието в различни страни, според Преданието – в Индия и Армения, където претърпява мъченическа смърт: бива одран жив и обезглавен от персите.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Апостол Вартоломей

Из „Проповеди върху Първото Послание до Коринтяни“ на Св Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител

(Проповед 4, 3.4; Patrologia Graeca 61, 34-36)

Кръстът прояви притегателната си мощ по цялата земя и направи това, като си послужи не с внушителни, погледнато човешки, средства, а с помощта на не особено надарени хора. Словото на кръста не е изградено от празни думи, а от Бога, от истинската религия, от евангелския идеал в неговата неподправеност, от бъдещия съд. Това е учението, което от неграмотните направи учени.

От средствата, използвани от Бога, се вижда как онова, което е неуко у Бога, е по-мъдро от мъдростта на човеците, и как онова, което е слабо, е по-силно от човешката сила. В какъв смисъл по-силно? В смисъл, че кръстът, въпреки хората, се е утвърдил по цялата вселена и е привлякъл към себе си всички хора. Мнозина са се опитвали да премахнат името на Разпнатия, но се получи обратното. Това име е процъфтявало все повече и се е развивало с нарастващ успех. Враговете му, обаче, погинаха и бяха разгромени. Бяха живи, когато воюваха с един Умрял, и въпреки това не успяха да победят. Затова, когато някой езичник казва на един християнин, че е извън живота, той изрича лъжа. Когато ми казва, че съм глупак заради моята вяра, той ме убеждава, че съм хиляда пъти по-мъдър от него, който се смята за умен. И когато мисли, че съм слаб, не си дава сметка, че именно той е слабият. Философите, царете, с две думи – целият свят, който е потънал в хиляди начинания, не могат дори да си представят какво могат да направят митарите и рибарите с помощта на Божията благодат. Мислейки за това, Павел възкликва: „Онова, което е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците“ (1 Кор. 1, 25). Тази фраза е изцяло божествена. Та как би могло да хрумне на дванадесет бедни хора, отгоре на всичко необразовани, прекарали живота си из езерата и реките, да предприемат подобно нещо? Те може би никога преди това не са били в град или излизали на площад. Как биха могли да решат да тръгнат срещу цялата земя? Колко бяха уплашени и малодушни ни показва ясно онзи, който е описал живота им, без да крие нищо и без да прикрива техните недостатъци, което е и най-добрата гаранция за истинността на твърденията му.

Той разказва, че, когато Исус бе заловен след толкова извършени чудеса, всички апостоли избягаха, а техният глава се отрече от Него. Как може да се обясни защо всички те, когато Христос бе още жив, не успяха да се противопоставят на малцина юдеи, а след това, когато Той бе вече мъртъв и погребан, и, според невярващите, не е възкръснал, следователно не е в състояние да говори, са получили от Него толкова сила, че са дръзнали да се изправят победоносно срещу целия свят? Не са ли могли просто да кажат: Ами сега? Не успя да спаси дори Себе Си, как тогава ще защити нас? Не бе способен да опази Себе Си, как тогава, бидейки мъртъв, ще ни подкрепя? Приживе не успя да завладее един само народ, а ние, само с името Му, трябва да завладеем света? Не бихме ли били глупаци не само ако се заемем с това, но дори ако ако само си го помислим?

Затова е очевидно, че, ако не Го бяха видели Възкръснал и не бяха изпитали по неоспорим начин мощта Му, те нямаше да се изложат на този риск.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com