23 април – ВЕЛИКА СЪБОТА

23 април – ВЕЛИКА СЪБОТА

Четиво от Римския Бревиарий за Велика Събота

Из една древна „Хомилия за Велика Събота“

( Patrologia Graeca 43, 439, 451.462-463 )

Какво е станало? Днес на земята цари толямо мълчание, голямо мълчание и самота. Голямо мълчание, защото Царят спи: земята е онемяла и мълчи, защото Бог, станал Човек, е заспал, но така събужда онези, които спят от векове. Бог е умрял в плътта и се е спуснал надолу, за да разтърси царството на ада.

Той, разбира се, отива най-напред да потърси праотеца като загубена овца. Иска да слезе в преизподнята, за да посети онези, които седят в мрака и в сянката на смъртта. Бог и Неговият Син отиват да освободят от страданията Адам и Ева, които се намират в затвор.

Господ влезе при тях, носейки победното оръжие на кръста. Щом праотецът Адам Го видя, се заудря в гърдите поради чудото, викна към всички и каза: „Да бъде с всички моят Господ“. А Христос в отговор рече на Адам: „И с твоя дух“. И като го хвана за ръка, разтърси го, казвайки: „Събуди се ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те озари“.

Аз съм твоят Бог, Който за тебе станах твой Син, който сега казвам на тебе и за онези, които произлязоха от тебе, и в мощта Си заповядвам на онези, които бяха в тъмница: Излезте! На онези, които бяха в мрака: Бъдете озарени! На онези, които бяха мъртви: Възкръснете! На тебе заповядвам: Събуди се ти, който спиш! Защото не съм те създал, за да останеш затворен в ада. Възкръсни от мъртвите. Аз съм живот за мъртвите. Възкръсни, дело на ръцете Ми! Възкръсни, Мое подобие, направено по Мой образ! Възкръсни, да излезем оттук! Ти в Мене и Аз в тебе сме всъщност едно и неделимо естество.

За тебе Аз, твоят Бог, станах твой Син. За тебе Аз, Господът, се облякох в естеството ти на слуга. За тебе Аз, Който стоя над небесата, дойдох на земята и дори тук, под земята. За тебе, човече, аз споделих човешката ти слабост, но след това станах свободен сред мъртвите. За тебе, който излезе от градината на земния рай, Аз бях предаден в една градина и отдаден в ръцете на юдеите, и в една градина бях прикован на кръста. Виж на лицето Ми храчките, които получих за тебе, за да мога да възстановя в тебе първоначалния дъх на живота. Виж на страните Ми плесниците, получени, за да пресъздам по Мой образ загубената ти красота.

Виж на гърба Ми следите от бичуването, претърпяно, за да освободя плещите ти от тежестта на греховете ти. Виж ръцете Ми, приковани на дървото за тебе, който някога протегна престъпно ръка към дървото. Умрях на кръста и копие прониза реброто Ми за тебе, който бе заспал в рая и Аз сторих от реброто ти да произлезе Ева. Моето ребро изцери болката на твоето ребро. Моят сън ще те освободи от съня на преизподнята. Моето копие спря копието, насочено срещу тебе.

Стани, да се махнем оттук! Врагът направи така, че да излезеш от земята на рая. Аз обаче няма да те поставя пак в онази градина, а ще те възкача на небесния трон. Беше ти забранено да докосваш дървото – символ на живота, но Аз, Който съм животът, ти давам това, което съм. Поставих херувими, които да те пазят като твои служители. А сега правя така, че херувимите да те почитат почти като Бог, макар и да не си Бог.

Небесният трон е приготвен, носачите очакват заповеди, залата е украсена, трапезата – сложена, вечното жилище – подредено, съкровищниците – отворени. С други думи, приготвено е за тебе от вековете вечни небесното царство.