Четива: Йона 3, 1-5.10 Псалм 24 1 Коринтяни 7, 29-31 Марко 1, 14-20
Катехизис на папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 22 март 2006 г.
АПОСТОЛИТЕ – СВИДЕТЕЛИ И ПРАТЕНИЦИ НА ХРИСТА
Посланието до Ефесяни ни представя Църквата като конструкция, изградена „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Исус Христос за крайъгълен камък“ (Еф. 2, 20). В Откровението на Свети Йоан ролята на Апостолите, и по-специално на Дванадесетте, е разгледанана в есхатологичната перспектива на небесния Йерусалим, представен като град, чиито стени „имат дванадесет основи, а върху тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнеца“ (Откр. 21, 14). Евангелията се съгласуват помежду си в сведението, че призоваването на Апостолите бележи първите крачки на Исусовото служение след кръщението, получено от Йоан Кръстител във водите на Йордан.
Ако проследим разказа на Марко (Марк. 1, 16-20) и на Матей (Мат. 4, 18-22), ще видим, че мястото на призоваването на първите Апостоли е Галилейското езеро. Малко преди това Исус е започнал да проповядва Божието Царство и тогава погледът Му се спира на две двойки братя: Симон и Андрей, и Яков и Йоан. Те са рибари, заети с ежедневния си труд. Хвърлят мрежите, приготвят ги за улов. Но ги очаква друга ловитба. Исус ги призовава решително и те с готовност тръгват след Него: вече ще бъдат „ловци на човеци“ (ср. Марк. 1, 17; Мат. 4, 19). Лука, макар да следва същата традиция, ни предоставя един по-подробен разказ (Лука 5, 1-11). Той описва пътя на вярата на първите ученици, уточнявайки, че призивът към тях да следват Исус идва, след като са чули първата Му проповед и са видели първите удивителни знаци, извършени от Него. По-конкретно, чудният улов на риба е непосредственият контекст и им предоставя символа на мисията на ловци на човеци, която им се поверява. Бъдещето на тези „призвани“ отсега нататък ще бъде тясно свързано с това на Исус. Апостолът е пратеник, но още преди това – „познавач“ на Исус.
Именно този аспект се подчертава от евангелиста Йоан още при първата среща на Исус с бъдещите Апостоли. Тук нещата са различни. Срещата се състои на брега на Йордан. Присъствието на бъдещите ученици, дошли като Исус от Галилия, за да преживеят опита от кръщението на Йоан, хвърля светлина върху духовния им свят. Те са хора, очакващи Божието Царство, желаят да познаят Месията, Чието идване е възвестено като неминуемо. За тях е достатъчно, че Йоан Кръстител посочва в лицето на Исус Агнеца Божи (ср. Йоан 1, 36), тъй като в тях се ражда желанието да се срещнат лично с Учителя. Начинът, по който Исус води диалога с първите двама ученици, е много изразителен. На въпроса: „Какво търсите?“, те отговарят с друг въпрос: „Рави (което означава: „Учителю“), къде живееш?“ Отговорът на Исус е покана: „Елате и ще видите“ (ср. Йоан 1, 38-39). Елате, за да можете да видите. Приключението на Апостолите започва така, като среща на личности, които се отварят едни за други. За учениците започва непосредственото опознаване на Учителя. Виждат къде живее и започват да Го опознават. Защото не трябва да бъдат вестители на някаква идея, а свидетели на една Личност. Преди да бъдат изпратени да евангелизират, трябва да „останат“ с Исус (ср. Марк. 3, 14), установявайки лични взаимоотношения с Него. На тази основа евангелизацията ще бъде не нещо друго, а възвестяване на онова, което са преживели и покана да се навлезе в тайната на общението с Христа (ср. 1 Йоан 1, 3).
При кого ще бъдат изпратени Апостолите? В Евангелието изглежда, че Исус ограничава само за Израил Своята мисия: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев“ (Мат. 15, 24). Струва ни се също, че Той описва по аналогичен начин мисията, поверена на Дванадесетте: „Тези Дванадесет изпрати Исус и им заповяда, като каза: „По пътя при езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; а отивайте най-вече при загубените овци от дома Израилев“ (Мат. 10, 5-6). Определена съвременна, рационалистически ориентирана критика бе видяла в тези изрази липса на универсалистично съзнание у Назарееца. Всъщност те трябва да бъдат разбирани в светлината на специалните Му отношения с Израил – общността на Завета, в продължението на историята на спасението. Съгласно месианистичното очакване, Божиите обещания, непосредствено насочени към Израил, ще се изпълнят, когато Сам Бог чрез Своя Избраник ще събере Своя народ, както прави пастир със стадото си: „“Аз ще спася Моите овци, и те не ще бъдат вече разграбвани, и ще отсъди между овца и овца. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир. И Аз, Господ, ще бъда техен Бог, и Моят раб Давид ще бъде княз сред тях“ (Йез. 34, 22-24). Исус е есхатологичният пастир, Който събира загубените овци от дома Израилев и отива да ги търси, защото ги познава и ги обича (ср. Лука 15, 4-7 и Мат. 18, 12-14; ср. също фигурата на Добрия Пастир в Йоан 10, 11 сл.). Чрез това „събиране“ Божието Царство се възвестява на всички народи: „Ще явя славата Си между народите, и всички народи ще видят Моя съд, който Аз ще произведа, и Моята ръка, която Аз ще сложа върху им“ (Йез. 39, 21).
Исус следва именно тази пророческа нишка. Първата Му стъпка е „да събере“ народа на Израил, та така всички народи, призвани да се обединят в общението с Господа, да могат да видят и да повярват. Така и Дванадесетте, призвани да участват в същата тази мисия на Исус, сътрудничат на Пастира от последните времена, като отиват и те преди всичко при загубените овци от дома Израилев тоест – обръщат се към народа на обещанието, чието събиране е спасителен знак за всички народи, начало на универсализацията на Завета. Не бива да отричаме универсалното отваряне на месианското дело на Назарееца, тъй като първоначалното събиране на Израел около Неговата и на Дванадесетте мисия по този начин става най-ефикасен пророчески знак. След Христовите Страдания и Възкресение този знак ще стане по-ясен: универсалният характер на мисията на Апостолите ще стане видим. Христос ще изпрати Апостолите „по целия свят“ (Марк. 16, 15), „при всички народи“ (Мат. 28, 19; Лука 24, 47, „до краищата на земята“ (Деян. 1, 8). И тази мисия продължава. Продължава винаги повелята на Господа всички народи да бъдат събрани и обединени в Неговата любов. Такава е нашата надежда и за това сме изпратени и ние: да допринесяме за тази универсалност, за това истинско единство в богатството на културите, в общение с нашия истински Господ Исус Христос.
Коментари
Няма добавени коментари!