22 юли – Света Мария Магдалена (Възпоминание)

Света Мария Магдалена (от град Магдала в Палестина) става ученичка на Исус, след като Той я освобождава от „седем бяса“. Следва всеотдайно своя Учител, на Голгота е в подножието на кръста заедно с Божията Майка, Свети Йоан и някои жени (Йоан 19, 25). След Своето Възкресение Исус й се явява, вика я по име и тя с възторжена радост възвестява на апостолите Благата Вест за победата Му над смъртта (Марк. 16, 9; Йоан 20, 11-18).

В днешната литургия Римската Църква възпоменава още две жени от Евангелията, които в миналото са били идентифицирани със Света Мария Магдалена. Те са: Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар, и анонимната грешница, на която „много е било простено, понеже много е обичала“.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Света Мария Магдалена

Из „Проповеди върху Евангелията“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител

(Проповед 25, 1-2.4-5; Patrologia Latina 76, 1189-1193)

Мария Магдалена идва при гроба и като не намира тялото на Господа, си мисли, че може би са го отнесли някъде и споделя това с учениците. Те отиват да видят и се убеждават, че нещата стоят точно така, както им е казала жената. За тях се казва: „Тогава учениците се върнаха пак вкъщи“, а след това се добавя: „А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше“ ( Йоан 20, 10-11).

От това можем да разберем колко голяма е била силата на любовта, притежавана от тази жена, която не се отделя от гроба Господен, дори когато учениците вече са се отдалечили. Тя е търсела Оногова, Когото не е намерила, плакала е, докато Го е търсила, и, разпалена от жива любов към Него, е изгаряла от копнеж, мислейки, че е бил откраднат.

Но е станало така, че е могла да Го види само тя, тъй като е останала да Го търси. Защото силата на доброто дело се крие в постоянството, както потвърждава това самият глас на Истината: „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10, 22).

Тя го е търсила веднъж, и не Го е намерила. Продължила е да Го търси,  и й е било дадено да Го намери. Ставало е така, че копнежът й е растял с времето, и, растейки, е достигнал до обекта на търсенето й. Светите желания нарастват с времето. Ако обаче отслабват с очакването, това означава, че не са истински желания.

Тази пламенна любов е изпитал онзи, който е успял да достигне до истината. Това казва и Давид: „Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: Кога ще дойда и ще видя Божия лик?“ (Пс. 41, 3). Казва го и Църквата в „Песен на Песните“: Аз съм ранена от любов (ср. Песен 4, 9). И пак: „Душата ми примря (ср. Песен 5, 6).

„Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ (Йоан 20, 15). Пита я за причината на скръбта й, тъй като копнежът й расте и, като вика името на Оногова, Когото търси, тя още повече запламтява от любов към Него.

„Исус й казва: Мария!“ (Йоан 20, 16). След като се обръща към нея с характерното за пола й обръщение и не бива познат, Той я вика по име, като че иска да й каже: Познай Оногова, Който те познава. Аз те познавам не както се познава който и да е човек, а по съвършено специален начин.

Мария, повикана по име, познава Спасителя и веднага извиква: „Рабуни!“, тоест „Учителю!“ Именно Него тя е търсела външно, а Той е бил, Който я е водел вътрешно в нейното търсене.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com