22 февруари – ПЕПЕЛЯНА СРЯДА

Четива:
Йоил 2, 12-18
Псалм 50
2 Коринтяни 1, 18-22
Матей 6, 1-6.16-18

 

С Пепеляна Сряда за верните на Римокатолическата Църква започва четиридесетдневния Велик Пост – време, което ни се дава за пореден път, за да можем чрез покаяние и обръщане на сърцата да се приготвим за честването на Христовата Пасха: на Страданията, Смъртта и Възкресението на Божия Син, станал Човек за наше спасение. Поръсването на верните с благословена пепел ни припомня преходността на земния живот и ни помага да поемем по пътя на истинското покаяние и отричане от греха – единствения източник на нашите нещастия, за да приемем безкористната любов на Бога, Който е извор на вечния живот и истинското щастие. А думите на Исус: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк. 1, 15) нека бъдат пътеводни за нас в това благодатно време, та чрез пост, молитва и добри дела да посрещнем Великия Ден на нашето спасение.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 1 март 2006 г.

Размишление над значението на Великопостното време

Днес, с Литургията на Пепеляна Сряда, започва четиридесетдневното великопостно пътуване, което ще ни отведе до Пасхалното Тридневие: възпоминанието на Страданията, Смъртта и Възкресението на Господа, сърцевината на тайната на нашето спасение. Това е благоприятно време, когато Църквата приканва християните да осъзнаят по-добре изкупителното дело на Христа и да живеят по-задълбочено своето Кръщение. Защото в този литургичен период Божият Народ от най-древни времена се е хранил с изобилието на Божието Слово, за да укрепва във вярата, като преживява наново цялата история на сътворението и на изкуплението.

В своята четиридесетдневна продължителност Великият Пост притежава несъмнена възпоминателна сила. Тя се състои в това, да припомня някои събития, които са оставили отпечатък в историята на Древен Израил, като подчертава тяхната парадигматична стойност. Мислим, например, за четиридесетте дни на всемирния потоп, завършили със сключването на Божия съюз с Ной и в негово лице – с човечеството. Също: за четиридесетдневния престой на Мойсей на планината Синай, последван от даряването на скрижалите на Закона. Великопостният период иска да ни прикани да преживеем заедно с Исус четиридесетте дни, които Той е прекарал в пустинята, където се е молил и е постил, преди да започне обществената Си мисия. И ние днес започваме едно пътуване на размисъл и молитва заедно с всички християни по света, за да се отправим духовно към Голгота, разсъждавайки над големите тайни на вярата. Така ще се приготвим да изпитаме след тайната на Кръста и радостта на възкресението.

Във всички енорийски общности днес се извършва един строг и символичен жест: поръсването с пепел. Този ритуал е придружен от две изпълнени със значение формули, които се изразяват в един настоятелен призив към нас да се признаем за грешници и да се върнем при Бога. Първата формула гласи: „Помни, че си прах и в прах ще се превърнеш“ (ср. Бит. 3, 19). Тези думи, взети от Книгата Битие, ни припомнят състоянието на човека, намиращ се под знака на преходност и ограниченост, и целят да ни подтикнат да полагаме всяка наша надежда единствено в Бога. Втората формула е свързана с думите, произнесени от Исус в началото на Неговото служение на странстващ проповедник: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк. 1, 15). Това е призив да имеме за основа на нашето личностно и общностно обновление здравата и изпълнена с доверие свързаност към Евангелието. Животът на християнина е живот във вярата, основан е върху Божието Слово и е подхранван от него. В житейските изпитания и при всяко изкушение тайната на победата се състои в това, да се слуша Словото на истината и да се отхвърлят решително лъжата и злото. Тази е истинската и основна програма на Великопостното време: да се слуша словото на истината, да се отхвърля лъжата, която трови човечеството и е врата за всички злини. Затова изключително потребно е през тези четиридесет дни да се слуша Евангелието, Словото Господне, Словото на истината, та във всеки християнин, във всекиго от нас, да крепне съзнанието за дарената му истина, за да живее в нея и да стане неин свидетел. Великият Пост ни води към това, да позволим в живота ни да проникне Божието Слово и така да познаем основната истина: кои сме, откъде идваме, къде трябва да отидем, какъв е пътят, по който трябва да поемем в живота ни. Така периодът на Великия Пост ни предлага едно аскетично и литургично пътуване, което, докато ни помага да прогледнем за нашата слабост, също така отваря сърцата ни за милосърдната Христова любов.

Като ни приближава към Бога, великопостното пътуване ни помага да гледаме с нови очи братята и техните нужди. Който започва да вижда Бога, да гледа Христовия лик, той вижда с други очи и брата си, открива брата си, неговото добро, неговото зло, неговите потребности. Затова Великият Пост като слушане на истината е благоприятен момент за обръщане към любовта, защото дълбоката истина, Божията истина, е същевременно и любов. Обръщайки се към Божията истина, трябва да се обърнем и към любовта. Към любовта, която умее да приема като свои състраданието и милосърдието на Господа, както пожеах да припомня това в „Посланието за Великия Пост“, чиято тема са думите от Евангелието: „Като видя тълпите народ, Исус ги съжали“ (Мат. 9, 36). Осъзнаваща мисията си в света, Църквата не престава да възвестява милосърдната любов на Христа, Който продължава да гледа със състрадание хората и народите от всяко време. „На фона на ужасните предизвикателства на бедността за огромна част от човечеството – написах в гореспоменатото Великопостно послание, – безразличието и затварянето в собствения егоизъм са в непримиримо противоречие с „погледа на Христос“. Постът и милостинята, които Църквата предлага по специален начин заедно с молитвата в периода на Великия Пост, са прекрасна възможност да бъдем утвърдени в този „поглед“ (L’Oss. Rom. 1 febbraio 2006, p. 5), в погледа на Христа, и да видим нас самите, човечеството, другите хора с този поглед. С този дух да навлезем в строгата и молитвена атмосфера на Великия Пост, която е именно атмосферата на любов към брата.

Нека тези дни бъдат дни на размисъл и на усърдна молитва, която литургията ни предлага в изобилие. Нека освен това Великият Пост бъде време на пост, на покаяние и на бдителност към нас самите, с убеждението, че борбата срещу греха никога не приключва, защото изкушението е всекидневна реалност и всички имаме опит със слабостта и илюзиите. И накрая, нека Великият Пост бъде чрез милостинята възможност да правим добро на другите, удобен случай за споделяне на получените дарове с братята и за внимание към нуждите на най-бедните и изоставените. Нека в това наше покаятелно пътуване да ни придружава мария – Майката на Изкупителя, която е учителка на слушане и на вярна привързаност към Бога. Пресветата Дева да ни помага да стигнем с очистен и обновен разум и дух до отслужването на великата тайна на Христовата Пасха. С тези чувства пожелавам на всички ви успешен и плодоносен Велик Пост.

 

 

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *