Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 18 септември 2013 г.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес ще се върна отново към образа на Църквата като майка. Много ми харесва този образ на Църквата като майка. Затова пожелах да се върна към него, защото ми се струва, че този образ ни казва не само какво е Църквата, но и към какво лице трябва все повече да се стреми тя – тази наша майка Църква.
Бих искал да подчертая три неща, като винаги се позовавам на нашите майки, на онова, което те правят, как живеят, как страдат за децата си, продължавайки онова, което казах миналата сряда. Аз се питам: какво прави една майка?
1. Преди всичко тя учи децата си да вървят в живота, учи ги да вървят добре в живота, знае как да насочва децата си, стреми се винаги да им сочи правилния път, за да растат и да съзряват. И прави това с нежност, с добри чувства, с любов: винаги, дори когато се опитва да изправи нашия път, когато бъркаме в живота си или поемаме по пътища, които ни водят към пропаст. Една майка знае какво е важно, за да върви добре в живота детето й, и не е научила това от книги, а го е научила от сърцето си. Университетът на майките е сърцето им! От него те научават как да водят напред своите деца.
Църквата прави същото: насочва живота ни, учи ни как да вървим добре. Да помислим за Десетте Заповеди: те ни сочат пътя, по който да вървим, за да узряваме, за да имаме здрава основа на нашето поведение. И също така са плод на нежността, на самата любов на Бога, Който ни ги е дарил. Вие можете да ми кажете: но това са заповеди! Те са сбор от „не“-та! Аз бих ви приканил да ги прочетете – може би сте ги забравили донякъде, – и след това да размислите върху тях в позитивен план. И ще видите, че те засягат нашето поведение спрямо Бога, спрямо нас самите и спрямо другите хора – точно това, на което ни учи майка ни, за да живеем добре. Те ни приканват да не си правим материални идоли, които след това ще ни превърнат в свои роби; да помним за Бога; да почитаме родителите си; да бъдем честни; да уважаваме другия човек … Опитайте се да погледнете на тях по този начин и ще видите, че те са като думите, като поученията, които нашата майка ни дава, за да вървим добре в живота си. Една майка никога не ни учи на нещо лошо, желае единствено доброто на децата си. Същото прави и Църквата.
2. Бих искал да ви кажа и второ нещо: когато един син пораства, става голям, поема по своя път, той поема и лични отговорности, върви със собствените си нозе, прави онова, което иска, и понякога му се случва да излезе извън пътя, случва му се някой инцидент. Майката винаги, във всяка ситуация, има търпението да продължава да придружава децата си. Това, което я подтиква да го прави, е любовта; една майка умее да следва дискретно и с нежност пътя на децата си и дори когато те бъркат, намира винаги начин да ги разбере, да бъде близо до тях, да им помага. Ние, в моята земя, казваме, че една майка „dar da cara“ („поема отговорността“). Какво означава това? Това означава, че една майка знае как „да застане лице в лице“ със своите деца, готова е да ги защитава, винаги. Мисля за майките, които страдат за децата си, които са в затвора или се намират в трудни ситуации: те не се питат дали децата им са виновни или не – продължават да ги обичат и често понасят унижения, но не се боят, не престават да се даряват.
И Църквата е такава: тя е милосърдна майка, която разбира, която винаги се стреми да помага, да окуражава дори и онези свои деца, които са сбъркали и които бъркат, никога не затваря за тях вратите на дома. Тя не съди, а предлага Божията прошка, предлага любовта Му, която призовава да поемат по Неговия път и онези нейни деца, които са изпаднали в големи трудности. Църквата не се бои да навлезе в тяхната нощ, за да им даде надежда. Църквата не се страхува да навлезе в нашата нощ, когато се намираме в мрака на душата и съвестта си, за да ни даде надежда! Защото Църквата е майка!
3. И последна мисъл. Една майка знае да иска, да хлопа на всяка врата за децата си, без да мисли за себе си: прави това от любов. И аз мисля за това как майките умеят да хлопат дори и най-вече на вратата на Божието сърце! Майките се молят толкова много за децата си, особено за онези, които са по-слаби; за онези, които са най-нуждаещи се; за онези, които в живота си са поели по опасни или грешни пътища. Преди няколко седмици аз служих в църквата „Свети Августин“ – тук, в Рим, където се пазят мощите на майка му, Света Моника. Колко молитви е отправила към Бога тази свята майка за сина си, и колко сълзи е проляла за него! Мисля за вас, скъпи майки: колко много се молите за вашите деца, без умора! Продължавайте да се молите, да поверявате децата си на Бога. Той има голямо сърце! Хлопайте на вратата на Божието сърце с молитва за вашите деца.
Това прави и Църквата: поставя в ръцете на Господа чрез молитвата всички ситуации на своите деца. Да се уповаваме на силата на молитвата на Майката Църква: Господ не остава безучастен към нея. Той умее да ни изненадва винаги, когато не Го очакваме. Майката Църква знае това!
Ето, тези са мислите, които исках да ви кажа днес: да виждаме в Църквата една добра майка, която ни сочи пътя, който трябва да извървим в живота си; която умее да бъде винаги търпелива, милостива, изпълнена с разбиране, и умее да ни поверява в ръцете на Бога.
Коментари
Няма добавени коментари!