22 април – ВЕЛИКИ ПЕТЪК

22 април – ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Четива:

Исаия, 52, 13 – 53, 12

Псалм 30

Евреи 4, 14-16; 5, 7-9

Йоан 18, 18, 1 – 19, 42

Четиво от Римския Бревиарий за Велики Петък

Из „Катехизис“ на Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител

( Катехизис 3, 13-19; SC 50, 174 – 177)

Искаш ли да познаеш силата на Кръвта Христова? Тогава нека се върнем към нейния предобраз, като разлистим страниците на Стария Завет.

Заколете, казва Мойсей, едногодишно агне и с кръвта му помажете вратите си (ср. Изх. 12, 1-14 ). Какво искаш да ни кажеш с това, Мойсей? Кога кръвта на едно агне е могла да спаси човека, надарен с разум? Разбира се, отговорът е, че тук не става въпрос за каква да е кръв, а за предобраз на Кръвта на Господа. Много по-бързо в сравнение с тогава врагът ще отмине, без да може да навреди, щом види на вратите ни не кръвта на древния символ, а тази на новата действителност, жива и блестяща върху устните на верните, на вратата на Христовия храм.

Ако искаш да разбереш още по-задълбочено силата на тази Кръв, помисли откъде произлиза тя и от кой извор избликва. Тя бе пролята на кръста и бликна от реброто на Господа. Към мъртвия вече Исус, Който все още виси на кръста, Евангелието разказва, че се приближава един войник, който пронизва с удар на копие реброто Му: и оттам потича кръв и вода. Едното е символ на Кръщението, другото – на Евхаристията. Войникът пронизва реброто: отваря светия храм, където аз открих съкровище и където открих радостта да намеря великолепни богатства. Същото се отнася и за Агнеца: евреите заколват жертвата, а аз се радвам на спасението – плод на това жертвоприношение.

И изтече от страната Му кръв и вода (ср. Йоан 19, 34). Възлюбени, не минавай твърде бързо край тази тайна. Трябва да ти обясня още едно тайнствено значение. Казах, че тази вода и тази кръв са символ на Кръщението и на Евхаристията. Църквата сега е родена от тези две тайнства, от банята на възраждането и от обновлението в Светия Дух чрез Кръщението и Евхаристията. И символите на Кръщението и Евхаристията са излезли от това ребро. От Своето ребро, следователно, Христос образува Църквата, както от реброто на Адам създаде Ева.

Затова, когато говори за първия човек, Писанието използва израза: „Кост от костите ми и плът от плътта ми“ (Бит. 2, 23), за да обозначи реброто на Господа. Както Бог оформи жената от реброто на Адам, така и Христос ни даде водата и кръвта от реброто Си, за да образува Църквата. И както реброто на Адам бе докоснато от Бога по време на сън, така и Христос ни даде кръвта и водата по време на съня на смъртта Си.

Виждате по какъв начин Христос обедини със Себе Си Своята Годеница, виждате с каква храна ни храни. Чрез Неговата Кръв ние се раждаме, с Неговата Кръв поддържаме живота си. Както една жена кърми дететоси със своето своето мляко, така и Христос постоянно храни с Кръвта Си онези, които е възродил.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com