Джузеппе Мелкиоре Сарто е роден на 2 юни 1835 г. в Риезе, близо до Тревизо (Северна Италия), в семейството на дребен общински служител. Дълбоко религиозните му близки го подкрепят в призванието му да служи на Бога и през 1858 г. той е ръкоположен за свещеник.
Започва дейността си като капелан, а след това – енорийски свещеник в областта Венето. През 1884 г. е назначен за Епископ на Мантуа, а през 1993 г. е провъзгласен за Кардинал и Патриарх на Венеция. На 3 август 1903 г. е избран за Папа и приема името Пий X. Като Римски Първосвещеник посреща с решителност предизвикателствата пред Църквата в началото на XX в.: защитава църковното учение от отклоненията на модернизма, организира изработването на Кодекс на Каноничното Право, подема множество инициативи за усъвършенстването на формацията на клира. За да могат верните да опознаят по-добре своята вяра, постановява публикуването на нов катехизис на Църквата, както и насърчава библейските изследвания. Осъществява литургична реформа, подчертава значението на тайнствата в живота на християните.
Много популярен поради светостта на личния си живот и големите си добродетели, той умира на 21 август 1914 г. и е канонизиран от Папа Пий XII през 1954 г.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Пий X, Папа
Из Апостолическата Конституция „Divino Afflatu“ на Свети Пий X, Папа
(AAS 3 [1911], 633-635)
Псалмите са били съставени по Божие вдъхновение и се намират събрани в Светите Писания. От това следва, че още от самото начало на Църквата те са служели, за да подхранват благочестието на верните. Чрез Псалмите християните са принасяли постоянно на Бога приношение на хвала, тоест плода на устните си, които са отдавали чест на името Му (ср. Евр. 13, 15; Ос. 14, 3). Значителна част от самата Света Литургия и от Божествената Служба (Бревиария) според правилото, вече утвърдено от древния Закон, е съставена от Псалмите. От тях се ражда онзи „глас на Църквата“, за който говори Василий, и псалмодията – „дъщеря на онова химнопеене“, както я нарича нашият предшественик Урбан VIII, „което звучи непрестанно пред трона на Бога и на Агнеца“. Псалмите са най-вече онези, които, според Свети Атанасий, учат посветените на божествения култ хора „по какъв начин трябва да бъде хвален Бог и с какви думи да Му се въздава достойно почит“. Много добре казва във връзка с това Августин: „За да може да бъде по подходящ начин възхваляван от човека, Бог е възхвалил Сам Себе Си. И тъй като е благоволил да възхвали Себе Си, затова и човекът е узнал как е най-добре да Го хвали“.
В Псалмите има една изумителна сила, която събужда в душите на всички желание за добродетелите. Вярно е, наистина, че цялото наше Писание – и Старото, и Новото, е вдъхновено от Бога и полезно за поука (ср. 2 Тим. 3, 16), но книгата на Псалмите, според Свети Атанасий, е, така да се каже, райската градина, в която могат да се събират плодовете на всички останали боговдъхновени текстове. Така Псалтирът не само пее песните на другите библейски книги, а присъединява към тях и своите, които изпълнява под звуците на цитра. Свети Атанасий добавя: „Наистина, за мен, който пея тези песни, Псалмите ми изглеждат като огледала, в които някой може да съзерцава себе си и вътрешното си състояние, от което се чувства вдъхновен да ги рецитира“. Свети Августин възкликва в „Изповеди“: „Колко много плаках, когато слушах химните и песните в Твоя чест, силно трогнат от гласовете на Твоята Църква, която ги пееше сладкогласно! Тези гласове вибрираха в ушите ми и истината се спускаше в сърцето ми, и всичко се превръщаше в чувство на любов и ми доставяше такава радост, че проливах потоци сълзи“.
Кой не би се почувствал възвисен, повтаряйки някой от многобройните текстове, които възпяват така лирично и задълбочено безкрайното величие на Бога, Неговото могъщество, величествената Му святост, Неговата доброта и милосърдие, както и всички останали божествени качества?
Силното религиозно чувство, което ги изпълва, е изключително способно да насочва сърцето, обзето от благодарност, към Божиите благодеяния, както и да вдъхва в него смирена молитва за нови благодати, да събужда спасителни решения за отвръщане от греха.
Псалмите разпалват любовта към Христос, затова те са като картина, на която е изрисуван прекрасно образът на Изкупителя. Затова с право Августин „е чувствал във всички Псалми ликуващ и ридаещ глас, който се радва в надеждата или въздиша по целта, към която е устремен“.
Коментари
Няма добавени коментари!