20 юли – XVI Неделя през годината

Четива:
Премъдрост 12, 16-19
Псалм 85
Римляни 8, 26-227
Матей 13, 24-43

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 11 юни 2014 г.

Даровете на Светия Дух: 7. Страхът Божи

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

nutriamocidellaparoladidio.blogspot.com

Дарът на страха Божи, за който ще говорим днес, завършва поредицата от седемте дара на Светия Дух. Той не означава, че трябва да се боим от Бога, защото ние знаем добре, че Бог е Баща и че ни обича и желае нашето спасение, че винаги прощава, винаги. Затова нямаме причина да се боим от Него! Страхът Божи обаче е дар на Духа, който ни напомня колко малки сме в сравнение с Бога и с Неговата любов, и че нашето добро се състои в това, да се оставим смирено, с почит и упование, в Неговите ръце. Това е страхът Божи: да се оставим на добротата на нашия Отец, Който ни обича толкова много.

1. Когато Светият Дух заживява в нашите сърца, Той донася там утеха и мир, и ни помага да се почувстваме такива, каквито сме – тоест малки, имайки поведението – което Исус толкова много препоръчва в Евангелието, – на хора, които предоставят всички свои грижи и очаквания на Бога и се чувстват обгърнати и подкрепени от Неговата топлина и закрила, точно като дете при своя баща! Това прави Светият Дух в нашите сърца: помага ни да се почувстваме като деца в прегръдките на нашия татко. В този смисъл, тогава ние разбираме добре как страхът Божи идва, за да приеме в нас формата на послушание, на признателност и на хвала, изпълвайки сърцата ни с надежда. Защото толкова пъти не успяваме да разберем Божия план и си даваме сметка, че не сме в състояние да си осигурим сами щастие и вечен живот. Но точно в опита от нашите ограничения и нашата бедност обаче духът ни подкрепя и ни помага да разберем, че единственото важно нещо е да се оставим да бъдем отведени от Исус в прегръдката на Неговия Отец.

2. Ето защо се нуждаем толкова много от този дар на Светия Дух. Страхът Божи ни помага да осъзнаем, че всичко идва от благодатта и че нашата истинска сила се състои единствено в това, да следваме Господа Исус и да позволим на Отца да излее над нас Своята доброта и милосърдие. Да отворим сърцата си, та добротата и милосърдието на Бога да дойдат в нас. Това прави Светият Дух с дара на страха Божи: отваря сърцата. Отваря сърцата, та прошката, милосърдието, добротата, ласката на Отца да дойдат в нас, защото сме безкрайно обичани Негови чеда.

3. Когато сме обзети от страха Божи, тогава сме способни да следваме Господа със смирение, послушание и покорство. При това не с безропотно, пасивно, както и предизвикващо съжаление поведение, а с възхитата и радостта на син, който се чувства обгрижван и обичан от баща си. Страхът Божи, следователно, не ни прави стеснителни, потиснати християни, а поражда в нас смелост и сила! Той е дар, който прави от нас убедени, ентусиазирани християни, които не се покоряват на Господа от страх, а защото са трогнати и покорени от Неговата любов. Да бъдем завладени от Божията любов! Това е нещо прекрасно. Да позволим да бъдем завладени от тази бащинска любов, която ни обича толкова много – обича ни от все сърце.

Но да внимаваме, защото Божият дар – дарът на страха Божи, – е също така „аларма“ срещу упорството на греха. Когато някой живее в злото, когато хули Бога, когато се възползва от другите, когато е тираничен спрямо тях, когато живее само заради парите, суетата, властта или гордостта, тогава светият страх Божи се задейства: внимание! С всичката тази власт, с всички тези пари, с цялата ти гордост, с цялата ти суета няма да бъдеш щастлив. Никой не може да отнесе със себе си на оня свят нито парите, нито властта, нито суетата, нито гордостта. Нищо! Ще можем да отнесем само любовта, която Бог Отец ни дава, ласките на Бога, получени и приети от нас с любов. И ще можем да отнесем с нас онова, което сме направили за другите. Да бъдем внимателни, за да не полагаме нашата надежда в парите, в гордостта, във властта, в суетата, защото всичко това не може да ни обещае нищо добро! Мисля например за хората, които имат отговорност за другите и се оставят да бъдат корумпирани: мислите ли, че един корумпиран човек ще бъде щастлив на оня свят? Не, плодът на неговото корумпиране разваля сърцето му и за него ще бъде трудно да отиде при Господа. мисля за онези, които живеят от експлоатацията на хора и от робски труд: мислите ли, че те, които експлоатират други хора и се възползват от други хора, подлагайки ги на робски труд, имат в сърцата си Божията любов? Не, те нямат страха Божи и не са щастливи. Не са. Мисля за онези, които произвеждат оръжия, за да разпалват войни: помислете само – що за професия е това! Аз съм сигурен, че ако задам сега въпроса: колко от вас са производители на оръжия? Никой, никой. Тези производители на оръжия не идват да слушат Божието Слово! Тези производители на смърт са търговци на смърт и продават смърт. Дано страхът Божи им помогне да разберат, че един ден всичко свършва и че трябва да дават сметка на Бога.

Скъпи приятели, Псалм 34 ни помага да се молим така: „Ето, сиромахът викна, и Господ го чу, и го спаси от всичките му беди. Ангелът на Господа застава около онези, които Му се боят, и ги избавя“ (ст. 7-8). Да се молим на Господа за благодатта да присъедини гласа ни към гласовете на бедните, за да приемем дара на страха Божи и да можем да признаем заедно с тях, облечени в милосърдието и в любовта на Бога, че Той е наш Баща, наш Татко. Така да бъде.

 

 


Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com