20 април – Велика Сряда

20 април – Велика Сряда

Четива:

Исаия 50, 4-9а

Псалм 68

Матей 26, 14-25

Четиво от Римския Бревиарий за Велика Сряда

Из „Трактати върху Йоан“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

( Трактат 84, 1-2; CCL 36, 536-538)

Господ, възлюбени братя, определи пълнотата на любовта, с която трябва да се обичаме един другиго, със следните думи: „Никой няма по-голяма любов от тази: да положи душата си за своите приятели“ ( Йоан 15,13). От това следва казаното от същия евангелист Йоан в неговото послание: Христос „положи за нас душата Си; и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята“ ( 1 Йоан 3,16), като се обичаме истински помежду си, както Той ни възлюби дотам, че да даде живота Си за нас.

Именно това четем в Притчи Соломонови: Когато седнеш да ядеш с властник, гледай добре какво има отпреде ти и прави същото, каквото прави той ( ср. Притчи 23, 1-2).

А коя е трапезата на Най-великия и Най-могъщия, ако не онази, на която получаваме Тялото и Кръвта на Онзи, Който даде живота Си за нас? И какво означава да седнем на нея, ако не: да пристъпим към нея със смирение? А какво означава да гледаме добре какво има отпреде ни, ако не това: да размислим както трябва над толкова голямата благодат? Какво значи да правим същите неща като Него, ако не онова, което вече казах по-горе, тоест: както Христос даде живота Си за нас, така и ние да сме готови да дадем живота си за братята? Това е, за което говори апостол Петър: „Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му“ (1 Петър 2, 21). Това означава да се правят същите неща като Него. Това сториха с пламенна любов светите мъченици, и ако искаме да не отбелязваме безполезно тяхната памет, ако искаме да не пристъпваме безплодно към Господнята трапеза, към онова пиршество, на което те са утолили глада си, трябва и ние като тях да бъдем готови да спаделим получения дар.

Затова на тази Господня трапеза ние не отбелязваме паметта на мъчениците, както правим това с останалите, които почиват в мир, тоест – не се молим за тях, а по-скоро ги молим те да се молят за нас, за да можем да вървим по стъпките им. Те, прочеее, са достигнали върха на онази любов, която Господ определи като най-голямата възможна. И дадоха на братята си същото свидетелство на любовта, което самите те бяха получили на Господнята трапеза.

С това не искаме да кажем, че можем да бъдем равни на Христа Господа, когато получим възможността да свидетелстваме за Него с проливането на кръвта си. Той имаше властта да даде живота Си и да си го възвърне отново,  докато ние не можем да живеем колкото искаме, а трябва да умрем дори против волята си. Умирайки, Той унищожи веднага в Себе Си смъртта, докато ние сме освободени от смъртта само благодарение на Неговата смърт. Плътта Му не позна тление, докато нашата, едва след като познае тление, ще получи чрез Него нетление при свършека на света. Той нямаше нужда от нас, за да ни спаси, но ние, не можем да направим нищо без Него. Той се разкри като Лоза на нас, които сме клонките, на нас, които без Него не можем да имаме живот.

Накрая, дори братята да успеят да дадат живота си за своите братя, кръвта на един мъченик не се пролива за изкупление на греховете на братята, така както Христос направи за нас. С това Той ни даде не пример за подражание, а дар, за който трябва да Му бъдем благодарни.

Мъчениците, прочее, които проляха кръвта си за братята, само отдадоха онова, което вече бяха получили на Господнята трапеза.

Да вървим и ние по техния път и да се обичаме помежду си така, както Христос ни възлюби, отдавайки Себе Си за нас.

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *