На този ден Църквата възпоминава всички починали верни, които са заспали с надежда за възкресение, и се моли за тях, та, очистени от петното на всеки грях, да се радват навеки на присъствието на Бога в Неговото Царство.
Проповед на Папа Франциск на Светата Литургия за Тържеството на Всички Светци в римското гробище Верано – 1 ноемви 2013 г.
В този час, преди залез, в това гробище ние се събираме и мислим за нашето бъдеще – мислим за всички онези, които са си отишли, които са ни предшествали в живота и са в Господа.
Толкова хубава е тази представа за Небето, която чухме в Първото четиво: Господ Бог, красотата, добротата, истината, нежността, пълната любов. Всичко това ни очаква. Онези, които са ни предшествали и са умрели в Господа, са там. Те възвестяват, че са били спасени не поради своите дела – а са вършили и добри дела, – а са били спасени от Господа: „Спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!“ (Откр. 7, 10). Той е, Който ни спасява, Той е, Който в края на нашия живот ни отвежда за ръка като Баща именно в Небето, където са нашите предшественици. Един от тези старци задава въпроса: „Тези, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?“ (ст. 13). Кои са тези праведници, тези Светци, които са в небето? Отговорът е: „Те са, които идват от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“ (ст. 14).
В Небето можем да влезем единствено чрез кръвта на Агнеца, благодарение на кръвта Христова. Именно кръвта Христова ни е оправдала, отворила ни е вратите на Небето. И ако днес възпоминаваме тези наши братя и сестри, които са ни предшествали в живота и са в Небето, това е, защото те са били умити с кръвта Христова. Такава е нашата надежда: надеждата в кръвта Христова! Една надежда, която не разочарова. Ако в живота вървим с Господа, Той никога няма да ни разочарова.
Във Второто четиво чухме онова, което Апостол Йоан казва на своите ученици: „Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии, и сме. Затова светът не ни знае … Чеда Божии сме, но още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3, 1-2). Да видим Бога, да бъдем подобни на Бога: тази е нашата надежда. И днес, в деня на Светците и преди деня на Починалите, е нужно да помислим за надеждата: тази надежда, която ни придружава в живота. Първите християни са изобразявали надеждата като котва. Защото животът ни е като котва, хвърлена в пристана на Небето, и всички ние вървим към този пристан, теглени от веригата на тази котва. Това е красив образ на надеждата: да имаме сърце, пуснало котва там, където са нашите предшественици, където са Светците, където е Исус, където е Бог. Тази е надеждата, която не разочарова; днес и утре са дни на надеждата.
Надеждата е подобна на квас, който помага на душата да нараства. В живота има трудни моменти, но чрез надеждата душата върви напред и гледа към онова, което ни очаква. Днес е ден на надеждата. Нашите братя и сестри са в Божието присъствие, и ние също ще бъдем там, единствено поради Господнята благодат, ако вървим по пътя на Исус. Апостол Йоан заключава: „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си“ (1 Йоан 3, 3). Надеждата също ни очиства, от нея ни олеква. Това очистване в надеждата в Исус Христос ни помага да вървим бързо, с готовност. В днешното навечерие всеки от нас може да помисли за залеза на своя живот: „Какъв ще бъде моят залез?“ Всички ние ще имаме залез, всички! Гледам ли към него с надежда? Гледам ли го с надеждата да бъда приет от Господа? Това е християнска мисъл, която ни дава мир. Днес е ден на радост, но на ведра, спокойна радост, на мирна радост. Да помислим за залеза на толкова много братя и сестри, които са ни предшествали, да помислим за нашия залез, когато дойде. Да помислим в сърцата си и да се запитаме: „Къде е хвърлило котва сърцето ми?“ Ако котвата ни не е на правилно място, неко я преместим там, в онзи пристан, знаейки, че надеждата не разочарова, защото Господ Исус не разочарова.
Коментари
Няма добавени коментари!