19 април – ПАСХАЛНО ТРИДНЕВИЕ: ВЕЛИКА СЪБОТА

Отец Матиас Ауже C.M.F. Тайната на Велика Събота

(Matias Aug? C.M.F. Il Mistero del Sabato Santo. Quaresima Pasqua Pentecoste, Tempo di rinnovamento nello Spirito [Alle fonti della liturgia]. San Paolo. Cinisello Balsamo 2002, 41-44)

 

laveritasullareligionecristiana.blogspot.com

Велика Събота, както всички останали дни от Тридневието, не пропуска да ни представи пасхалната тайна в нейната пълнота. В тълкуванието, което прави Църквата, трите Псалма от Часа на Четивата в Бревиария провъзгласяват Пасхалната Тайна в трите й момента: на смъртта, погребението и възкресението. Псалм 4 говори за мъртвия Христос, Който почива, сигурен в Бога: „Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност“ (ст. 9). Псалм 15 разказва за изпълненото с упование очакване на възкресението на погребания Христос: „Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (ст. 10). Накрая, Псалм 23 възхвалява пълната прослава на Христос, Който стига небесните порти, за да бъде възцарен отдясно на Отца: „Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!“ (ст. 9). Също и двата Псалма и Кантикът от Сутрешните Хвалебствия (Пс. 63; Ис. 38; Пс. 150), прочетени в светлината на съответните антифони, насочват вниманието ни към трите момента: на смъртта („… Невинният, Господът, бе убит“), на отпочиването в надеждата („…От мощта на мрака освободи, Господи, душата ми“) и на прославата („Бях мъртъв, а сега живее във вековете“). Псалмите от другите Часове на Бревиария, както и другите елементи: библейските четива, призоваванията и молитвите, също подчертават един или друг момент от Пасхалната Тайна.

Специална тема на Велика Събота, освен отпочиването на Христос в гроба, е Неговото „слизане в преизподнята“. За това говори нашироко една прекрасна Проповед от IV в. от анонимен автор – текст, четен в Часа на четивата. Темата се появява отново под формата на молитва в моленията за деня и в призоваванията от Хвалебствията, както и в текстовете за следващите петдесет пасхални дни. Става дума за едно изповядване на вярата, което Литургията възвестява чрез малко използвания Апостолски Символ и в IV Евхаристична Молитва. Истина, може би чуужда на модерното светоусещане и донякъде пренебрегвана от съзнанието на вярващите, но фундаментална, за да разберем дълбокия христологичен и сотериологичен смисъл на Пасхата. След като заявява: „Бог умря в плътта и слезе, за да разтърси царството на преизподнята“, споменатата проповед представя с впечатляващи образи срещата на Христос с Адам и с другите праведници, които лежат „в мрака и в сянката на смъртта“, към които Изкупителят отправя вестта за спасението и ги отвежда във вечното жилище на небесното царство. В споменатата проповед намираме представени два аспекта на тази тайна: христологичния и сотериологичния – слизането на Христос в преизподнята изразява преди всичко реалността – истината за смъртта на Исус. Той не само е умрял, но и е останал в състоянието на смъртта, влязъл е в царството на мъртвите, което Писанието нарича :“преизподня“, „шеол“ или „ад“ (ср. Филип. 2, 10; Деян. 2, 24; Откр. 1, 18; Еф. 4, 9). В Своята смърт Исус приема без остатък трагичната смърт на човека. Но солидарността на Христос с хората не е само в смъртта, но и отвъд смъртта. Той победи смъртта и отвори за хората от всички времена, от „Адам насетне, пътя на надеждата и на спасението“. Доктрината е, която обяснява едно от призоваванията в Сутрешните Хвалебствия, когато говори за Христос като за „нов Адам“, слязъл в царството на мъртвите, за да освободи душите на праведните затворници още от създаването на света“. Темата се появява отново след това в химна от Сутрешните Хвалебствия на Пасхалното Време: „От бездната на смъртта/Христос възлиза победоносно/заедно с древните отци“. Слизането на Христос в преизподнята има, освен това, и църковно-сакраментално измерение. За това говори дневната молитва, която, след като припомня, че Божият Син е „слязъл в недрата на земята“, отправя следната молба: „Стори така, че, погребани с него в кръщението, да възкръснем с Него в славата на възкресението“. В тайната на умиването човекът навлиза конкретно в това пътуване на солидарността в и отвъд Христовата смърт, и затова става член на общността на изкупените, както обяснява това Свети Павел в Римляни 6, 4-5 – текст, от който е вдъхновено последното моление в Хвалебствията: „Христе, Сине Божи, Който чрез кръщението си ни обединил по тайнствен начин със Себе Си в смъртта и погребението, стори така, че, участващи в Твоето възкресение, да заживеем нов живот“.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *