Проповед на Папа Павел VI на Светата Литургия в римската църква „Свети Лука Евангелист“ – III Неделя на Великия Пост, 21 март 1965 г.
Евангелският откъс, предложен за Третата Неделя на Великия Пост, е от Свети Лука: един специален повод, за да окажем за пореден път почит към този светец в църквата, посветена на него.
Откъсът не е лесен за разбиране: добре е контекстът му да бъде изяснен. А той е двоен.
Кога се случва епизодът на изцеряването на немия, обзет от бяс, и на внезапното му проговаряне? В края на дълъг период на проповядване на Исус в Галилея. Тогава Исус си спечелва всеобщо възхищение и предизвиква голям ентусиазъм сред множеството. Което е причина стареите народни и учителите на Закона, намиращи се в Галилея, да решат да започнат разследване на това, което прави Учителят, Който проповядва Божието Царство без тяхното съгласие, без да е бил в тяхната школа.
Заради това започва противопоставянето им на Исус. За да разберем добре как Божият Син бива осъден на кръстна смърт, трябва да разгледаме този етап на Неговото служение – сблъсъка, който Той трябва да претърпи с представителите на възгледите и на живота на еврейския народ. Полемиката ще стане все по-остра: в Йерусалим ще последва процес, осъждане, кръстно дърво, точно защото водачите на Израил не желаят да приемат учението на Исус.
Друга преедварителна бележка. Този откъс от Светото Евангелие е съчетан много добре с времето на Великия Пост. Още от началото на християнството, в този период катехумените са били подготвяни за Кръщението, и също са били запознавани с щетите, предизвиквани от дявола, с екзорцизмите, с онова, което Църквата прави, за да ни избавя от всяко зло и изкушение, за възродителния ефект, който първото от Тайнствата предизвиква, давайки благодат на живите.
Имал ли е в земния Си живот Господ – нека използваме един термин от разговорния език – успех? Отговорът е отрицателен. Да, Той е имал много моменти, когато са Му ръкопляскали, и накрая ще възтържествува; но човешката Му история завършва зле. На пръв поглед това е поражение: осждането Му на кръстна смърт не може да бъде, вследстве това, по-красноречиво. Неговото „поражение“ започва в момента,когато срещу Него се надига съпротива – първо приглушена, после открита. Неговото слово, което впрочем възхищава тълпите – достатъчно е да си припомним Блаженствата, – накрая бива прието и изтълкувано зле, както, впрочем, ии много Негови дела.
Ето че стигаме до евангелския разказ. Свети Лука разказва, че Исус изцерява един клетник, обзет от бяс, и хората се разделят в оценката си за това. Някои продължават да твърдят, че е станало чудо. Други, напротив, коментират злонамерено, и тълкуват зле станалото чудо. Следователно, има съпротива и враждебност.
Подобно поведение може да бъде и наше, и то именно сега, по време на Великия Пост.
Пасхата е ден на избор и на решение. С Христос ли сме или не? Оставаме ли християни, или в нас се надига нещо противно на това? Отговорът на този въпрос се дава всяка година от християнския народ по време на Пасхата. Ето защо сега Църквата пита всички нас: готовили сте да потвърдите вашата привързаност и вярност?
Нека помислим сега за значимостта на този въпрос, отправен лично от Папата към всички, които го слушат – не поради външното му и зрелищно значение, а поради властта, която притежава. Въпросът е толкова значим, че трябва да бъде отправен лично към всекиго, да се говори тихо на всяко сърце, да се каже: Ти приемаш ли Господа? Вярваш ли в Него? Обичаш ли Го? Мислиш ли за Неговите слова? Верни ли са те за тебе, или преминават безцелно край тебе като пеперуди; наистина ли са твой разговор с Бога; свързани ли са с живота ти; влияят ли ти и успяват ли да те накарат да моделираш живота си според плановете на Бога, и слушаш ли Го за това според нормите на Евангелието?
Важното тук е да видим какъв е нашият отговор на Господа.
Първо трябва да бъдат премахнати пречките. В тази страница Евангелието ни показва два начина на поведение: и единият, и другият са неприемливи, негативни са. Ето: Исус извършва чудо, и веднага се намира някой, който да Го обвини, че действа срещу Закона, който тълкува зле поведението Му. Опитват се да обяснят зле, да омаловажат, така да се каже, силата на свръхестественото събитие. Съдят лукаво: след като е сторил това, значи е действал в името на дявола! Следователно, тълкуват както им е угодно, противно на ясната, проста и логична истина. Опитват се да насочат срещу Исус онова, което би трябвало да Му донесе почит, слава и апология.
Това противопоставяне се повтаря през вековете.
Първата форма на отричането е систематичният и предубеден отказ да се повярва. Говори се непрекъснато за мит, за приказка, за нереални неща. Сега опозицията е тази: Папата иска да говори за нея, защото въздухът е изпълнен с нея, пресата е пълна с нея, усеща се как тя циркулира в съвременния свят и формира мирогледа на немалко хора – като се тръгва от една лъжлива презумпция. Има такива, които смятат за проява на интелигентност да се противопоставят на учението на Господа, на доктрината на Църквата. За да не бъдем съдени, за да бъдем по-силни от другите, трябва да умеем да казваме „не“: аз не вярвам. Религията е създадена за слабите души, не за съвременното мислене, не за критиците, за образованите, за неподатливите на влияние. Те са твърди в упорството си. И си служат с божествената светлина, която е разумът, не за да търсят истината, не за да приемат със симпатия, с радост и с екстатичен възторг Божия пламък, който навлиза в душите ни с думите на Евангелиста, а затварят прозорците си и използват именно разума, за да отрекат истината на „Веруюто“; с други думи – противопоставят се на Господа, тълкувайки зле онова, което Той е извършил и казал.
Това негативно поведение, тази духовна злина е, което днешният евангелски откъс прави видимо, съветвайки другите: пазете се от такова опасно и убийствено поведение. Един ден Господ ще каже на бунтовника, обръщайки срещу него отрицанието му: Ти не пожела да Ме познаеш: и Аз не те познавам. Тази присъда може да бъде вечна.
Съществува, освен това, и друго поведение, също описано в текста на Свети Лука. То е на онези, които не отхвърлят всичко, но казват: Господи, покажи ми чудо и тогава ще повярвам. Искам да видя знак, какъвто аз очаквам: да докосна с ръка, да се уверя с очите си. Да, но Господ не извършва такова чудо, такова служение на капризите и любопитството. Цялото Евангелие, изпълнено с чудеса, изпитания, светлини, потвърждения, не отговаря на искането на онези, които очакват знаци. Господ не се поддава на неуместните им желания..
Господ проявява Себе Си и Своята истина. Той го прави по безброй начини: двухилядната история на нашата вяра е изпълнена с тях. Учението Му е несравнимо; извършил е толкова много чудеса. Обаче – да помним това! – Господ не насилва душите: оставя ги свободни. Иска да Му отговаряме със сърцата си, спонтанно. Господ ни дава множество дарове, сочи ни пътя. Но държи да Му сътрудничим. Той ни дава много ясни предписания, и ако не бъдем подложени на рационалното, директно, видимо изпитание на истините на вярата, няма да имаме никаква заслуга. Бог ни води до самата врата, та ако искаме, да успеем свободно да достигнем благословения праг.
Един велик мислител е описал много добре тази възвишена реалност, казвайки: В Евангелието, в икономията на Божието Царство, има много тъмнина, та онзи, който не иска да гледа, да не вижда. Има и огромна светлина, та който иска, да може да вижда. Тоест, Господ оставя избора на нас – решението, заслугата да кажем: аз вярвам и смятам да бъда верен.
Ето какъв е смисълът на днешното Евангелие. Трябва да се стремим да подчиним душите си на най-доброто поведение, за да приемем слънцето на нашето спасение.
Искаме ли ние да приемем Божието Слово, което е живо и истинско, правейки го наше, като възвестяване на нашето блаженство?
Трябва да изпитаме душите си с огън – да вземем като пример правенето на фотография: нужна е правилна позиция, която да ни направи годни, подходящи, способни да приемем лъчите на Господа.
Ясно е, че нашето спасение идва от Господа, но Той иска ние да Му сътрудничим и също да правим нещо. Какво? Да бъдем хора, като мислим доброто, оставайки бдителни и усърдни, като отговаряме на небесните норми и вдъхновение: не за да ги критикуваме и потъпкваме, а за да им позволим да ни водят и подкрепят.
Накрая: днешното Евангелие завършва с един изключително красив епизод. След сблъсъка между враговете на Господа и Самия божествен Учител, Който разкрива нелогичността на техните нападки, една проста и скромна жена възкликва: Блажена, блажена е Майка Ти! Защо казва това? Тя е разбрала, че Христос е единствен; усетила е цялото екзистенциално богатство на Този Учител и Пророк. И въздава на Майката на Спасителя – Мария, – славата, че има Син, Който се казва Исус.
Това е гласът на чистото сърце, на чистата душа, на прозорливото благочестие. Това е гласът на християнския народ – нашия, – който казва: О, благословена е Майката Божия, която ни е дала Исус, нашия Изкупител!
Стремете се, доколкото можете, чеда мои, да разберете и да запомните нещо от днешната лекция. Тя е важна, има своето продължение, има значение за душите ви и ще има значение за вашето бъдеще, ако приемете словото на Господа с въодушевление и му отговаряте всеки ден.
По този начин всички ще бъдем спасени. Ако обаче затваряме очите, ушите и сърцето си за божественото послание, което ни прави свободни от злото, ще станем причина за собствената си разруха.
Не трябва да бъде така. Нека Исус бъде наистина – да призоваваме винаги помощта на Неговата Майка! – наш Приятел, наш Водач, наш Учител, наше Спасение!
Коментари
Няма добавени коментари!