18 април – Велик Понеделник – четива и Бревиарий

18 април – Велик Понеделник

Четива:

Изход 42, 1-7

Псалм 26

Йоан 12, 1-11

Четиво от Римския Бревиарий за Велик Понеделник

Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител

( Disc. Guelf. 3; PLS 2, 545-546 )

Страданията на нашия Господ и Спасител Исус Христос са сигурен залог за славата, а наред с това ни учат и на търпение.

Какво ли не могат да очакват от Божията благодат сърцата на верните! И наистина, твърде малко беше за Единородния Син Божи, съвечен с Отца, да се роди като Човек от човеците: Той стигна дотам да умре като Човек, и то от ръцете на човеците, които Сам бе създал.

Велико нещо е това, което Господ ни е обещал за бъдещето, но още по-велико е онова, което честваме сега, като си спомняме колко много е направено вече за нас. Къде бяха и какви бяха човеците, когато Христос умря за грешниците? Как можем да се съмняваме, че Той ще даде на Своите верни живота Си, след като не се поколеба да им даде и смъртта Си? Защо е трудно за човеците да повярват, че един ден ще живеят с Бога, след като вече се потвърди нещо много по-трудно за вярване – това, че Бог умря за хората?

Кой е, прочее, Христос? Той е Онзи, за Когото бе казано: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ ( Йоан 1,1). Именно Това Слово Божие „стана плът и живя между нас“ (Йоан 1,14). То Само по Себе Си нямаше нищо, поради което да може да умре за нас, ако не беше приело от нас смъртната ни плът. По този начин Синът, Безсмъртният, можа да умре за нас, тъй като желаеше да даде за нас живота Си. Ние пък сами по себе си нямахме нищо, от което да имаме живот, тъй както Той нямаше нищо, от което да получи смърт. Оттук е тази потресаваща размяна: Той направи Своя нашата смърт и наш – Своя живот. Затова нека не се срамуваме, а да се изпълним с безкрайно доверие и огромна гордост от смъртта на Христа.

Той пое върху Себе Си смъртта, която беше в нас и така ни осигури онзи живот, който не можеше да дойде от нас. Това, което ние, грешници, заслужихме поради греха, го изплати Онзи, Който беше без грях. Как тогава Той, Който е Създател на оправданието, няма да ни даде онова, което заслужаваме по право? Как няма да даде награда на светците Той – въплътената вярност, Който без вина понесе наказанието на злодеите?

Затова, братя, нека без страх изповядаме, нещо повече – да обявим на всички, че Христос бе разпнат за нас. Да кажем това не вече с боязън, а с радост, не със страх, а с гордост.

Апостол Павел бе разбрал добре това и го бе изтъкнал като причина за нашата гордост. Той бе могъл да избере други, по-велики и впечатляващи дела на Христа. Бе могъл да изпитва гордост, като се позовава на изключителните характеристики на Христа, представяйки Го като Създател на света – Него, Който е Бог с Отца, и като Господар на света – Него, Който като Човек е подобен на нас. Но Павел казва нещо друго, а точно това: „А на мен да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Гал. 6,14).