Четива:
Премъдрост 12, 13.16-19
Псалм 85
Римляни 8, 26-27
Матей 13, 24-43
Четиво от Римския Бревиарий за XVI Неделя през годината
Из „Послание до християните в Магнезия“ на Свети Игнатий Антиохийски, Епископ и Мъченик
(Въведение; Гл. 1, 1-5,2; Funk 1, 191-195)
Игнатий, наречен и Теофор (Богоносец), до Църквата, благословена от благодатта на Бога Отца, в Христа Исуса, нашия Спасител: в Него поздравявам тази Църква, която е в Магнезия на река Меандър, и й пожелавам да се радва на всяко добро в Бога Отца и в Исуса Христа.
Разбрах, че вашата любов е съвършено изградена според Бога. Изпитах голяма радост от това и реших да отправя към вас слово във вярата на Исуса Христа. Удостоен с най-голямата чест, тоест с оковите, които нося навсякъде с мен, аз пея хвала на Църквите и им желая единство в плътта и духа на Исуса Христа, нашия вечен живот, във вярата и любовта – по-желана и по-ценна от всяко добро. Пожелавам им преди всичко единство с Исус и с Отца. В Него ще устоим на всяка атака на княза на този свят, ще избягаме от ръцете му и ще стигнем до Бога.
Имах благодатта да се срещна с вас в лицето на вашия епископ Дамас – мъж наистина достоен за Бога, на светите презвитери Бас и Аполоний и на дякона Сотион, мой другар в служението на Господа. Да можех да се възползвам от присъствието на Сотион, защото той е подчинен на епископа като на Божията благодат, и на колегията на презвитерите като на закона на Исус Христос.
Не трябва да се възползвате от младата възраст на епископа, а да му оказвате всяка почит, като признавате властта, поверена му от Бога Отец. Зная, че същото правят и почитаемите презвитери, които не злоупотребяват с неговата видимо младежка възраст, а като благоразумни в Бога мъже му се покоряват, виждайки в него не неговата личност, а Отца на Исуса Христа – Епископа на всички. От почит към Онзи, Който ни обича, трябва да се покоряваме без дори сянка от двуличие, защото в противен случай мамим не този видим епископ, а се опитваме да измамим Другия, невидимия. Тук не става въпрос за неща, свързани с плътта, а за Бога, Който познава тайните на сърцата.
Не е достатъчно да се наричаме християни, а да бъдем такива наистина. Има някои, на чиито устни е името на епископа, а след това правят всичко без него. Мисля, че те не действат с праведна съвест, защото събранията им не са законни, не са според заповедта на Господа.
Всяко нещо има своя край. И за нас има два завършека – живот и смърт. Всеки ще отиде на мястото, което му се полага. Има, така да се каже, две монети – на Бога и на света, и всяка от тях носи свой знак. Невярващите имат знака на този свят, а верните, които са в любовта, носят като знак образа на БогаОтец чрез Исуса Христа. Ако ние,с Неговата благодат, не сме готови да умрем, за да участваме в страданията Му, Неговият живот не е в нас.
Коментари
Няма добавени коментари!