15 януари – II Неделя през годината

Четива:

1 Самуил 3, 3б-10.19

Псалм 39

1 Коринтяни 6, 13в-15а.17-20

Йоан 1, 35-42

 

Катехизис на папа Бенедикт XVI по време на генералната аудиенция на площад „Св. Петър“ във Ватикана на 17 май 2006 г.

ПЕТЪР РИБАРЯТ

В новата серия катехизиси се постарахме да разберем по-добре какво е Църквата, каква е идеята на Господа за това Негово ново семейство. След това казахме, че Църквата съществува в човешките личности. И видяхме, че Господ повери тази нова реалност, Църквата, на дванадесетте Апостоли. Сега бихме искали да ги разгледаме един по един, за да разберем от техните личности какво означава да се живее Църквата, какво означава да се следва Исус. Ще започнем със Свети Петър. След Исус, Петър е най-познатата и цитирана личност в новозаветните текстове: споменат е 154 пъти с прозвището си P?tros, „камък“, „скала“, което е гръцки превод на арамейското име Kefa, дадено му пряко от Исус и засвидетелствано 9 пъти в посланията на Павел; трябва да се добави и постоянно споменаваното му име Sim?n (75 пъти), което е грецизирана форма на оригиналното му еврейско име Sime?n (2 пъти: Деян. 15, 14; 2 Петър 1, 1). Син на Йоан (ср. Йоан 1, 42), или в арамейската му форма, bar-Jona, син Йонин (ср. Мат. 16, 17), Симон е от Витсаида (ср. Йоан 1, 44), градче на изток от Галилейско море, от което произхожда също Филип и, естествено, Андрей, брат на Симон. В говора му се е чувствало галилейското наречие. И той като брат си е бил рибар: заедно със семейството на Зеведей, баща на Яков и Йоан, ръководи малка рибарска задруга край Генисаретското езеро (ср. Лука 5, 10). Затова със сигурност е бил относително заможен и е изпитвал искрен интерес към религията, копнеел е за Бога. Искал е Бог да се намеси в делата на света – това желание го кара да отиде с брат си чак в Юдея, за да следва проповедта на Йоан Кръстител (Йоан 1, 35-42).

Бил е вярващ и спазващ Закона евреин, имал е доверие в действеното присъствие на Бога в историята на неговияоя народ, и се е измъчвал, че не вижда могъщата Му намеса в събитията, на които е свидетел в настоящето. Бил е женен и тъщата му, излекувана веднъж от Исус, е живяла в град Капернаум, в дома, където е отсядал и Симон при престоя си в този град (ср. Мат. 8, 14 сл.; Марк. 1, 29 сл.;  Лука 4, 38 сл.). Неотдавнашни археологически разкопки разкриха под осмоъгълния мозаечен под на една малка византийска църква следи от по-древна църква,изградена на мястото на този дом, както свидетелстват намерените графити с молитви към Петър. Евангелията ни съобщават, че Петър е сред първите четирима ученици на Назарееца (ср. Лука 5, 1-11), към които се присъединява и пети, съгласно обичая на всеки „рави“ да има петима ученици (ср. Лука 5, 27: призоваването на Леви). Когато Исус премине от петима към дванадесет ученици (ср. Лука 9, 1-6), ще стане ясно новото в Неговата мисия: Той не е просто един от многото равини, а е дошъл, за да събере есхатологичния Израил, символизиран от числото дванадесет, колкото са били колената израилеви.

Симон се представя в Евангелията като човек с решителен и импулсивен характер. Той е готов да налага мненията си дори със сила (например изваждането на меч в Гетсиманската градина: ср. Йоан 18, 10 сл.). Същевременно понякога е също наивен и страхлив, но е почтен, изпитва най-искрено разкаяние (ср. Мат. 26, 75). Евангелията проследяват стъпка по стъпка духовния му път. Изходната им точка е призоваването му от Исус. Това става в един най-обикновен ден, докато Петър е зает с работата си на рибар. Исус се намира на брега на Генисаретското езеро и тълпата се е скупчила около Него, за да Го слуша. Големият брой слушатели създава известни неудобства на рибарите. Учителят вижда две лодки, завързани край брега. Рибарите са слезли и мият мрежите. Той пожелава да се качи на лодката на Симон и го моли да я отдалечи от сушата. И като сяда на тази импровизирана катедра, започва да поучава тълпата от лодката (ср. Лука 5, 1-3). Така лодката на Петър става катедра на Исус. Когато свършва да говори, Той казва на Симон: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“. Симон отговаря: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата“ (Лука 5, 4-5). Исус е бил дърводелец, не е бил специалист по риболов: и все пак рибарят Симон се доверява на този „рави“, който не му дава отговори, а го кани да Му се довери. Реакцията му пред чудния улов на риба е на стъписване и на уплаха: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5, 8). Исус отговаря, като го приканва към доверие и да се отвори за един план, който надхвърля всяка негова перспектива: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци“ (Лука 5, 10). Петър не е можел още дори да си представи, че един ден ще отиде в Рим и ще стане „ловец на човеци“ за Господа. Той приема това изненадващо призвание, оставя се да бъде въвлечен в това велико приключение: великодушен е, признава също своите граници, но вярва в Оногова, Който го призовава и следва мечтата на сърцето си. Казва „да“ – едно смело и щедро „да“ – и става ученик на Исус.

Друг показателен момент в духовния си път Петър ще преживее в околностите на Кесария Филипова, когато Исус задава на учениците Си конкретен въпрос: „За кого Ме мислят човеците?“ (Марк. 8, 27). За Исус обаче отговорът им не е достатъчен. От онези, които са приели да се обвържат лично с Него, Той иска да вземат лична позиция. Затова настоява: „А вие за кого Ме мислите?“ (Марк. 8, 29). Петър е, който отговаря от името на другите: „Ти си Христос“ (ibid.), тоест Месията. Този отговор на Петър, който не идва „от плътта и кръвта “ му, а му е дарен от Отца, Който е на небесата (ср. Мат. 16, 17), носи в себе си ядрото на бъдещото изповядване на вярата на Църквата. Петър обаче не е разбрал все още дълбокото съдържание на месианската мисия на Исус, новия смисъл на думата „Месия“. Показва го малко по-късно, давайки да се разбере, че Месията от неговите мечти е много по-различен от истинския план на Бога. Той се скандализира и протестира пред възвестяването на Исусовите страдания, и това предизвиква живата реакция на Исус (ср. Мат. 8, 32-33). Петър иска Месията да бъде „божествен човек“, Който да осъществи очакванията на хората, налагайки на всички властта Си. Ние също желаем Господ да наложи властта Си и незабавно да промени света. А Исус се представя като „човешки Бог“, като Слуга Божи, който се разминава с очакванията на тълпата, поемайки по пътя на смирението и на страданието. Тази е великата алтернатива, която и ние трябва да научаваме отново и отново: да поставяме на първо място собствените си очаквания, като отхвърлим Исус, или да приемем Исус в истината на Неговата мисия и да изоставим твърде човешките си очаквания. Петър, – импулсивен, какъвто е, – не закъснява да отведе Исус настрани и да Го упрекне. Отговорът на Исус прави да рухнат всичките му фалшиви очаквания, и го кани да се обърне и да Го следва: „“Махни се от Мене, сатана! Защото мислиш не за това, което е Божие, а което е човешко!“ (Марк. 8, 33). Не Ми сочи ти пътя; Аз поемам по Моя път, а ти върви след Мене.

Така Петър научава какво означава да се следва истински Исус. Това е неговото второ призоваване, аналогично на призоваването на Авраам в Битие 22, след онова в Битие 12: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси“ (Марк. 8, 34-35). Такъв е взискателният закон на следването: нужно е да можеш да се отречеш, ако трябва, от целия свят, за да спасиш истинските ценности, за да спасиш душата си, за да спасиш Божието присъствие в света (ср. Марк. 8, 36-37). Макар и с усилие, Петър приема тази покана и продължава пътя си по стъпките на Учителя.

Струва ми се, че тези различни обръщания на Свети Петър и цялата му фигура са голяма утеха и голяма поука за нас. И ние имаме желание за Бога, и ние искаме да бъдем великодушни, но и ние очакваме Бог да бъде силен в света и да промени веднага света според нашите представи и според нашите нужди. Бог обаче избира друг път. Бог избира пътя на промяната на сърцата чрез страдание и смирение. А ние, като Петър, трябва отново и отново да се обръщаме. Трябва да следваме Исус, а не да Го предшестваме: Той е, Който ни показва пътя. Така Петър ни казва: Ти си мислиш, че имаш рецепта, с която да промениш християнството, но Господ е Този, който познава пътя. Господ е, Който казва на мен, който казва на тебе: Следвай Ме! И трябва да имаме смелост и смирение да следваме Исус, защото Той е Пътят, Истината и Животът.