15 август – ОТНАСЯНЕ НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ В НЕБЕТО (Тържество)

Четива:
Откровение 11, 19; 12, 1-6.10
Псалм 44
1 Коринтяни 15, 10-26
Лука 1, 39-56

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Кастел Гандолфо – 16 август 2006 г.

Скъпи братя и сестри,

 

blog.studenti.it

Нашата обичайна седмична среща в сряда протича днес в атмосферата на Тържеството на Отнасянето на Блажената Дева Мария в небето. Затова бих искал да ви приканя да отправите още веднъж поглед към нашата небесна Майка, която вчера Литургията ни помогна да съзерцаваме, триумфираща с Христос в небето. Този празник е бил винаги много близък на християнския народ още от първите векове на християнството. Той, както е известно, отбелязва прославата – също и телесна, – на това създание, което Бог си е избрал за Майка и Исус на Кръста е дал за Майка на цялото човечество. Отнесената в небето ни говори за една тайна, която интересува всекиго от нас, защото, както заявява Вторият Ватикански Събор, Мария „още тук, на земята, като символ на сигурна надежда и утеха за странстващия Божи народ“ (Lumen gentium, 68). Често обаче ние сме толкова обзети от ежедневните грижи, че забравяме тази утешителна духовна реалност, която е важна истина на вярата.

Какво да направим, та този блестящ знак на надеждата да бъде възприеман все повече от днешното общество? И днес има хора, които живеят, като че никога не ще умрат, или като че всичко ще свърши със смъртта им. Някои се държат така, като че човекът е единствен творец на съдбата си, като че Бог не съществува, стигайки понякога дотам, че Му отказват място в нашия свят. Големите успехи на техниката и науката, подобрили значително условията за живот на човечеството, не дават обаче отговор на най-съкровените търсения на човешкия дух. Само отварянето към тайната на Бога, Който е любов, може да насити жаждата за истина и щастие на нашите сърца. Само перспективата за вечността може да даде истинска стойност на историческите събития, и особено на тайната на човешката слабост, на страданието и на смъртта.

Съзерцавайки Мария в небесната слава, ние разбираме, че и за нас земята не е последното отечество, и че, ако живеем, устремени постоянно към вечните блага, един ден ще споделим нейната слава. Затова, макар и да приживяваме хиляди ежедневни трудности, не бива да губим спокойствие и мир. Бляскавият знак на Отнесената в небето грее още по-силно, когато на хоризонта започват да се събират тъжните сенки на болката и насилието. Сигурни сме в това: От висините Мария следи нашите крачки със сладостен трепет, успокоява ни в часа на мрака и на бурята, дава ни сигурност с майчинската си ръка. Подкрепени от съзнанието за това, да продължаваме с упование нашия път на християнска ангажираност натам, накъдето ни води Провидението.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com