14 април – III Пасхална Неделя

Четива:
Деяния 5, 27-32; 40-41
Псалм 29
Откровение 5, 11-14
Йоан 21, 11-19

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 11 април 2012 г.

Пасхата на Господа

Скъпи братя и сестри,

След тържествените Пасхални чествания, днешната ни среща е изпълнена с духовна радост. И макар небето да е сиво, в сърцата си ние носим Пасхалната радост, сигурността във Възкресението на Христос, Който е възтържествувал окончателно над смъртта. Преди всичко изпращам на всекиго от вас още веднъж сърдечен пасхален поздрав: нека във всички домове и  във всички сърца да отекне радостната вест за Христовото Възкресение и така да се възроди надеждата.

В този катехизис бих искал да ви покажа промяната, която Пасхата на Христос предизвиква у Неговите ученици. Говорим за вечерта на деня на Възкресението. Учениците са се затворили в една къща поради страх от юдеите ((ср. Йоан 20, 19). Боязън е обзела сърцата им и им пречи да отидат при другите, при живота. Няма Го вече техният Учител. Спомените за Неговите Страдания подхранват несигурността им. Но Исус мисли за Своите и се готви да изпълни обещанието, което им е дал по време на Тайната Вечеря: „Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас“ (Йоан 14, 18). Това той казва и на нас, особено когато времената са смутни: „Няма да ви оставя сираци“. Това тревожно състояние на учениците се променя радикално с идването на Исус. Той влиза през затворените врати, застава сред тях и им дарява Своя мир, който ги успокоява: „Мир вам!“ (Йоан 20, 19б). Но сега този поздрав придобива ново значение, защото извършва вътрешна промяна. Той е пасхален поздрав, който помага на учениците да преодолеят всеки страх. Мирът, който Исус носи, е дар на спасението, което Той им е обещал по време на прощалните Си слова: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Йоан 14, 27). В деня на Възкресението Той го дарява в пълнота и този мир става за общността източник на радост, на убеденост в победата, на сигурност в това, че могат да се опрат на Бога. „Да не се смущава сърцето ви и да не се плаши!“ (Йоан 14, 1), казва Той и на нас.

След този поздрав Исус показва на учениците Си раните на ръцете и на реброто Си (ср. Йоан 20, 20) – знаци на онова, което се е случило и което никога вече няма да бъде заличено. Неговата прославена човешка природа остава „наранена“. Този жест има за цел да потвърди новата реалност на Възкресението: Христос, Който сега е сред Своите, е действителна Личност – Същият Исус, Който преди три дни е бил прикован на кръста. И става така, че в озаряващата светлина на Пасхата, в срещата с Възкръсналия, учениците разбират спасителния смисъл на Неговите стадания и смърт. Тогава от тъга и страх те преминават към пълната радост. Тъгата и самите рани стават източник на радост. Радостта, която се ражда в сърцата им, идва от това, че са „видели Господа“ (Йоан 20, 20). Той им казва отново: „Мир вам!“ (ст. 21). Ясно е, че това не е просто поздрав. Това е дар – дарът, който Възкръсналият иска да направи на Своите приятели, и е същевременно задача: този мир, придобит от Христос с цената на кръвта Му, е за тях, но е и за всички; и учениците трябва да го отнесат на целия свят. И Той добавя: „Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам“ (ibid.). Възкръсналият Исус се връща при учениците, за да ги изпрати. Той е завършил Своето дело в света – сега те трябва да сеят в сърцата вярата, та Отец, опознат и обикнат, да събере всички Свои разпръснати чеда. Но Исус знае, че у Неговите има още много страх, и че този страх остава. Ето защо извършва един жест: духва над тях и ги възражда в Своя Дух (ср. Йоан 20, 22). Този жест е знак на новото сътворение. С дара на Светия Дух, Който произхожда от възкръсналия Христос, е поставено началото на един нов свят. С изпращането на учениците на мисия започва в света пътят на народа на Новия Завет – народ, който вярва в Него и в Неговото спасително дело; народ, който свидетелства за истината на Възкресението. Тази новост на един живот, който не умира, донесена от Пасхата, се разпространява навсякъде, та тръните на греха, които раняват човешкото сърце, да сторят място на кълновете на Благодатта, на присъствието на Бога и на Неговата любов, която побеждава греха и смъртта.

Скъпи приятели, и днес Възкръсналият влиза в нашите домове и в нашите сърца, въпреки че понякога вратите са затворени. Той влиза, дарявайки радост и мир, живот и надежда – дарове, от които се нуждаем за човешкото си и духовно възраждане. Единствено Той може да отмести надгробните камъни, които човекът поставя често над своите чувства, над своите взаимоотношения, над своето поведение: камъни, които утвърждават смъртта – разделения, вражди, омраза, завист, недоверие, безразличие. Единствено Той – Живият, може да даде смисъл на съществуването и да помогне да продължи пътя си онзи, който е уморен и тъжен, загубил упование и лишен от надежда. Ето какво са изпитали двамата ученици, които в деня на Пасхата са вървели от Йерусалим към Емаус ((ср. Лука 24, 113-35). Те са разговаряли за Исус, но „тъжните им лица“ ((ср. ст. 17) са изразявали излъганите надежди, несигурността и тъгата им. Те са оставили селото си, за да последват Исус с Неговите приятели, и са открили една нова реалност, в която прошката и любовта не са само думи, а се свързват по конкретен начин с живота. Исус от Назарет е направил всичко ново, преобраазил е животът им. Но сега Той е мъртъв и всичко изглежда свършено.

Внезапно обаче те вече не са  само двама, а трима на път. Исус се присъединява към двамата ученици и върви с тях, но те не са в състояние да Го познаят. Чули са, разбира се, да се говори за възкресението Му, защото Му казват: “ А и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му. И като дойдоха, разправяха, че им се явили Ангели, които казвали, че Той е жив“ ((ст. 22-24). Но и това не е било достатъчно, за да ги убеди, защото те „не са Го видели“ (ст. 24). Тогава Исус търпеливо – започвайки от Мойсей и от всички пророци, им обяснява казаното за Него в цялото Писание“ (ст. 27). Възкръсналият обяснява на учениците Светото Писание, предлагайки фундаментален ключ за четенето му, тоест Самия Себе Си и Своята Пасхална Тайна: Писанията свидетелстват за Него (ср. Йоан 5, 39-47). Смисълът на всичко – на Закона, на Пророците и на Псалмите, внезапно се разкрива и става ясен пред очите им. Исус отваря разума им, за да разбират Писанията (ср. Лука 24, 45).

Междувременно пристигат в селото, вероятно  в дома на единия от двамата. Странникът „дава вид, че иска да върви по-нататък“ (ст. 28), но след това се спира, защото те го молят настойчиво: „Остани с нас!“ (ст. 29). И ние винаги и отново трябва да казваме настойчиво на Господа: „Остани с нас!“ „Когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи го и им подаваше“ (ст. 30). Връзката с извършеното от Исус на Тайната Вечеря е очевидна. „Тогава се отвориха очите им и те Го познаха“ (ст. 31). Присъствието на Исус, първо с думите Му, след това и с жеста на преломяването на хляба, прави възможно за уччениците Му да Го познаят, и те могат да почувстват вече по нов начин онова, което са изпитали, докато са вървели с Него: „“Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанията?“ (ст. 32). Този епизод ни сочи две привилегировани места, където можем да срещнем Възкръсналия, Който преобразява живота ни: слушането на Словото в общение с Христос, и преломяването на хляба. Две „места“, тясно свързани помежду си, защото „Словото и Евхаристията си принадлежат толкова много, че не можем да разберем едното без другото: Божието Слово става плът по сакраментален начин в евхаристичното събитие“ (Esort. ap. postsin. Verbum Domini, 54-55). В Йерусалим те чуват вестта за Възкресението на Исус и на свой ред разказват опита си, изпълнен с любов към Възкръсналия, Който е направил сърцата им да преливат от радост. Те са станали – както казва Свети Петър, – „възродени за живата надежда чрез Възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (ср. 1 Петър 1, 3). И в тях се ввъзражда ентусиазмът на вярата, любовта към общността, нуждата да обобщават Благата Вест. Учителят е възкръснал и с Него възкръсва целият живот. И да свидетелстват за това събитие става за тях непреодолима необходимост.

Скъпи приятели, нека Пасхалното време бъде за всички нас добра възможност, за да преоткрием с радост и ентусиазъм изворите нна вярата, присъствието на Възкръсналия сред нас. Става дума за това: да извървим същия път, който Исус е извървял с двамата ученици до Емаус, чрез преоткриването на Божието Слово и на Евхаристията, тоест да вървим с Господа и да позволим на очите ни да се отворят за истинския смисъл на Писанието и за Неговото присъствие в преломяването на хляба. Върхът на това пътуване, тогава, както и днес, е евхаристичното общение: в Причастието Исус ни храни със Своето Тяло и Своята Кръв, за да присъства в нашия живот, за да ни направи нови, оживени от силата на Светия Дух.

В заключение, опитът на учениците ни приканва да разсъждаваме над смисъла на Пасхата за нас. Да позволим да се срещнем с Възкръсналия Иус. Той, жив и истински, присъства винаги сред нас. Върви редом с нас, за да ръководи живота и, за да отвори очите ни. Да имаме упование във Възкръсналия, Който има силата да ни дава живот,да ни помага да се възродим като Божии чеда, способни да вярват и да обичат. Вярата в Него преобразява живота ни: освобождава го от страха, дава мму крепка надежда, прави да бъде оживен от онова, което дава пълния смисъл на съществуването. Благодаря.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *