Четиво от Римския Бревиарий за XX Неделя през годината
Из „Проповеди върху Евангелието според Матей“ на Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител
(Проповед 15, 6.7; Patrologia Graeca 57, 231-232)
„Вие сте солта на земята“ (Мат. 5, 13). Поверено ви е служението на словото, казва Христос; то не е само за вас, а за целия свят. Не ви изпращам в два, или в десет, или в двадесет града, нито при някой определен народ, както някога пророците, а ви изпращам при земята, при морето, при целия свят, при този така покварен свят. Като казва: „Вие сте солта на земята“, Той ни помага да разберем, че човекът е проникнат и разяден от греховете. Затова изисква от Своите онези добродетели, които са най-много нужни и потребни за спасението на другите. Един кротък, смирен, милосърден и праведен човек не крие дълбоко в себе си тези добродетели, а прави така, че тези прекрасни извори да бликат в полза на другите. И който има чисто сърце, който обича мира и страда заради истината, той посвещава живота си на доброто на другите.
Не мислете, иска да ни каже Той, че сте призвани за дребни борби и за краткотрайни дела. Не! Вие сте „солта на земята“. Към какво ви води това? Може би да оздравите онова, което е прогнило? Не, разбира се. Солта не спасява вече разваленото. Апостолите не са правели това. Бог първо обновява сърцата и ги спасява от покварата. Едва после ги поверява на апостолите и тогава те стават наистина „сол на земята“, съхранявайки и опазвайки хората в новия живот, получен от Господа. Дело на Христа е да освобождава хората от развалата на греха, но да им се попречи да се върнат към предишното си мизерно състояние е поверено на грижата и на усилията на апостолите.
Виждате след това, как Той показва, че те са много по-добри от пророците. Не казва, че са учители само на Палестина, а на целия свят. Не се учудвайте, прочее, като че продължава Исус, че вниманието Ми е съсредоточено най-вече върху вас и че ви призовавам да се сблъскате с толкова големи трудности. Помислете кои и колко са градовете, народите и племената, при които ви изпращам. Затова искам от вас да не се ограничавате да бъдете свети само за вас самите, а да правите другите подобни на вас. Без това няма да сте достатъчни дори за вас самите.
За другите, които са в греха, ще бъде възможно обръщането благодарение на вас. Но ако вие паднете, ще повлечете и другите в бездната. Колкото по-важни са длъжностите, които са ви поверени, толкова по-голяма отговорност ви очаква. Затова Исус казва: „Но ако солта изгуби сила, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците“ (Мат. 5, 13). И за да не би после, чувайки казаното: „Когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каквато и да е лоша дума“ (Мат. 5, 11), да не се боят да вървят напред, Той като че казва: „Ако не сте готови за изпитанията, напразно съм ви избрал. Така ще дойдат проклятията, за да засвидетелстват вашата слабост. Ако, прочее, не покажете от страх от лошо отношение целият плам, който подобава да имате, ще претърпите много по-тежки неща, ще получите лоша слава и ще бъдете за всички обект на подигравки. Това означава да бъдете тъпкани.
И веднага след това преминава към друга, много по-възвишена аналогия: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5, 14). Казва „на света“, не „на само един народ“ или „на двадесет града“, а на цялата вселена: светлина на истината, по-бляскава от слънчевите лъчи. Първо говори за солта, и едва след това – за светлината, за да покаже колко е важно убеденото слово и възвишеното и просветяващо учение. „Не може да се укрие град, който стои навръх планина, нито пък запалват светило и го слагат под крина ( Мат. 5, 14-15). С тези думи ги насърчава още веднъж да бдят над своето поведение, като им припомня, че са изложени пред очите на всички хора и че са пред погледа на цялата земя.
Коментари
Няма добавени коментари!