13 ноември – Блажени Мъченици Евгений Босилков, Епископ, Камен Вичев, Свещеник, Павел Джиджов, Свещеник и Йосафат Шишков, Свещеник (Възпоминание; В Никополска Епархия – Празник на Блажения Евгений Босилков; в Габровската Енория – Тържество)
Четива: Премъдрост 10, 13-15 Псалм 33 Филипяни 3, 17-4, 1 Йоан 12, 24-26
Църквата отбелязва литургично паметта на тези четирима български Мъченици, пролели кръвта си като свидетелство за християнската си вяра и верността си на църковното единство.
Винченцо Босилков е роден на 16 ноември 1900 г. в Белене. Още съвсем млад поема по пътя на свещеническото си и монашеско призвание в Конгрегацията на Отците Пасионисти. Учи в Белгия, Холандия и Италия, след което работи като свещеник в енориите в Русе и Бърдарски геран. През 1946 г. е назначен за Апостолически Администратор, а през 1947 г. – за Епископ на Никополската Епархия. Осъществява пастирското си служение в изключително трудните условия на тоталитарния комунистически режим в България, но остава докрай велен ва Христос и на Църквата. Осъден е на смърт на скалъпен процес и е разстрелян в Централния Софийски затвор на 11 ноември 1952 г. Провъзгласен е за Блажен от Папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г. Съпокровител е на нашата Никополска Епархия.
Петър Вичев е роден в с.Срем, Бургаско, на 23 май 1893 г. Постъпва в Ордена на Отците Августинци Успенци, където получава името Камен. Следва в Белгия и Франция; през 1921 г. и ръкоположен за католически свещеник от източен обряд. Преподава в Пловдивския Колеж „Свети Августин“.
Йосиф Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919 г. Като монах в Ордена на Отците Августинци приема името Павел. Ръкоположен е за свещеник през 1945 г. и работи в колежа „Свети Августин“ в Пловдив.
Роберт Матей Шишков е роден на 9 февруари 1884 г. в Пловдив. в Ордена на Отците Августинци Успенци получава името Йосафат. Ръкоположен е за свещеник през 1909 г. преподава в Колежа „Свети Августин“ в Пловдив, след това е директор на Малката семинария в Ямбол. От 1937 до 1951 г. служи в католическата енория във Варна.
Тримата Успенци получават смъртна присъда на процеса срещу католическите свещеници в България през 1952 г. Разстреляни са заедно с Монсиньор Евгений Босилков на 11 ноември 1952 г. Папа Йоан Павел II ги провъзгласява за Блажени в Пловдив на 26 май 2002 г.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Блажения Евгений Босилков, Епископ и Мъченик
Из Енцикликата „Orientales Ecclesiae“ на Достопочтения Пий XII, Папа
(Ci. Ca., an. 1953, vol. I, pp. 129-137; 15 dic. 1952)
[ … ] Знаем също така, че чедата на Източните Църкви [ … ] постоянстват с героичен дух в своята вяра; устояват пред враговете на християнството със същата непоколебима сила, с която някога са устоявали вашите предци. Отправят молитвите си към Небето, ако не публично, то скрито; остават свързани вярно с Римския Първосвещеник и със своите пастири. Те почитат по особен начин Блажената Дева Мария, любящата и могъща Царица на Небето и на земята, на чието Непорочно Сърце посветихме всички тях. Всичко това без съмнение е знамение за една бъдеща победа – победа, обаче, която няма да дойде от пролятата кръв на сражаващи се помежду си хора, не се подхранва от неистовото желание за земно владичество, а ще бъде основана на праведна и законна свобода; на справедливост, проявявана не само с думи, а и с дела спрямо гражданите, народите и нациите; на мир и братска любов, които обединяват всички с връзките на любовта и особено на религията, която усъвършенства нравите, сдържа личните стремления, поставяйки ги на служба на общото благо, издига умовете към Небето и накрая – крепи обществения договор и съгласието между хората.
Това е обект на Нашите най-големи надежди. Междувременно, обаче, вестите, които достигат до Нас, са такива, че правят още по-силна болката Ни. Ден и нощ Ние с бащинска загриженост обръщаме ума и сърцето Си към онези, които са ни поверени по Божия воля (Йоан 21, 15-17), и за които знаем, че на някои места са третирани по изключително недостоен начин, станали са обект на клевети заради силната им привързаност към католическата вяра, и са лишени от законните си права, сред които има дори такива, дотолкова присъщи на човешката природа, че ако бъдат потъпкани с насилие, със страх или по някакъв друг начин, ще бъде унищожено самото достойнство на човека.
Сред тези тъжни вести, които пристигат до Нас, има една, която наскоро порази болезнено не само Нас, не само всички християни, но и всички онези, които държат да бъдат съблюдавани достойнството и свободата на гражданите. Искаме да ви говорим за България, където съществуваше малка, но процъфтяваща католическа общност, и където ужасната буря пося тъга и печал в Църквата. Единствено с метода на обвинението са приписани антиобществени престъпления на Божии служители, сред които уважаваният Наш брат Евгений Босилков, Никополски Епископ, е бил осъден на най-тежкото наказание, заедно с още трима свещеници – негови сътрудници в пастирското служение. Освен тях, още мнозина други са още в затвора или се намират в концентрационни лагери, а към тях ще прибавим множество католици, поразени по различен начин и затова достойни за същата палма на победата и за същата почит.
Коментари
Няма добавени коментари!